Ивалина Кръстева-Недева: Изпитах огромна гордост, че съм българка по време на участието ми в световния фестивал на културата

Вашата оценка

3,5 милиона души проведоха обща медитация на най-мащабното събитие на планетата

20160305_184600Художничката Ивалина Кръстева-Недева бе една от 200-те българи, взели участие в световния фестивал на културата. Най-мащабното събитие, организирано досега на планетата, се проведе от 11 до 13 март в столицата на Индия, Делхи.

Ива е родом от Враца, но преди години любовта я води в Свиленград, където създава семейство с художника Бисер Недев. Завършила е „Текстилен дизайн и мода” в Художествената академия в София. В момента работи като старши експерт „Хуманитарни дейности” в ОбА – Свиленград, но продължава да се занимава и с творческа дейност. Създател и ръководител е на детската школа по рисуване „Арт плюс”, а освен това е уредник в арт галерията на Свиленград.

Другата й реализация е свързана с фондация „Изкуството да живееш”. От година и половина, като обучен инструктор, тя води основния курс на организацията, който се нарича „Програма за щастие”. Именно работата й за фондацията я отвежда преди няколко седмици в Индия. За усещанията си от участието в това уникално събитие и личните си впечатления Ивалина се съгласи да разкаже в интервю за читателите на e-svilengrad.com.

 

476667_10205805572400175_2352818368015809655_o- Ива, ти си един от малкото българи, имали привилегията да се включат в световния фестивал на културата. Разкажи ни как се стигна до участието ти в него?

- Участвах във фестивала като представител на организацията в България. “Изкуството да живееш” всъщност е най-голямата доброволческа организация в света. Този фестивал се проведе по повод 35-та годишнина от създаването й. Заради многобройните участници и публика в него – над 3,5 милиона души от целия свят, той се превърна в най-мащабното културно събитие в цялата история досега.

- Какво представляваше самия фестивал?

- Той се проведе в рамките на три дни пред огромна публика на сцена с размерите на шест футболни игрища. Участниците в него представяха различните култури с характерните за тях облекло, музика, танци и кухня. Самата сцена бе разделена на три нива, като на най-високото, амфитеатрално, бяха разположени 8000 певци и музиканти. Повечето държави се представяха групирано, например всички африкански – с едно общо изпълнение. Поради активното си участие в дейността на организацията обаче, България бе една от 15-те страни, избрани за самостоятелно участие в световния фестивал на културата. Това показва и голямото уважение, с което се ползват българите в организацията. Ако си спомняте, още за честването на 30-та годишнина, което се проведе в Берлин, българите имаха честта да покажат най-голямото хоро от 2000 души, което се изви под звуците на музиката на Елица и Стоян.

Iva snimka- Разкажи ни за българското участие тази година. Какво представихте на тази огромна сцена?

- Нашето участие бе в първия фестивален ден. Най-напред няколко професионални танцьори изпълниха хореографията “Копче”, дело на Лорета Димитрова, главен художествен ръководител в столичната школа по народни танци “Лира Денс”. След това всички заедно – професионалисти и любители, се включихме в голямо Дунавско хоро. Имахме предварителна подготовка за изпълнението, както и няколко общи репетиции под професионалното ръководство на г-жа Лорета Димитрова. Всички 200 участници бяхме облечени с традиционни български носии от седемте фолклорни области на страната. Аз и другите двама участници от Свиленград  – Виолета Карапеева и Вера Янкова, носехме тракийски носии. Усещането от самото участие беше неописуемо, но с две думи – изпитах огромна гордост, че съм българка. Моментът беше много специален и лично аз се почувствах обзета от щастие. Интересен бе фактът, че точно преди началото на фестивала се изсипа пороен дъжд, който премина в градушка, а накрая небето бе озарено от дъга и веднага след това бе дадено началото.

- Каква е идеята на подобно събитие?

- Акцентира се върху единството на народите в стремежа към мир. Идеята е да се създаде едно световно семейство. Всички бяха настроени в посока мир на планетата и с огромна благодарност, че участват в това историческо събитие. През третия ден на този невероятен празник на музиката, танца и красотата, всички участници направихме обща медитация за мир. Представете си – всичките 3,5 милиона души в един момент просто притихнаха в това огромно пространство. Усещането е като да успокоиш ума си, да се настроиш в една положителна вибрация и да отправиш мисъл с любов към планетата Земя. Тази половинчасова медитация бе ръководена лично от Шри Шри Рави Шанкар, който е основател на организацията.

- От самото начало говорим за организацията „Изкуството да живееш”, но все още не сме обяснили с каква дейност се занимава тя.

- Както казах в началото, фондацията „Изкуството да живееш” е най-голямата доброволческа организация в света, която провежда програми в над 161 страни. Нейн ръководител е Шри Шри Рави Шанкар, който е световноизвестен духовен лидер. Той пътува по целия свят, като отива на места, където има нужда от помощ. За дейността си Шри Шри Рави Шанкар е отличен с Нобелова награда за мир. Организацията провежда много образователни програми, които са предназначени за различни хора и възрасти. Целта на тези курсове е да се извади максималният потенциал на човека, да се работи за неговото самоусъвършенстване и същевременно с това те действат като антистрес терапия на динамичното ежедневие. Фондацията провежда също така безплатни курсове в затворите, които се наричат „Свобода зад решетките”. Има специални програми, насочени към децата и младежите. За тях се организират летни йога лагери, както и безплатни курсове в училищата „Детство без агресия”. В Свиленград тези курсове се ръководят от Христина Коларова, Соня Кючукова и Марияна Стоянова.

- Като че ли интересът на свиленградчани към йога като начин на мислене и живот все повече се засилва. Какви са твоите впечатления?

- Йога в Свиленград се практикува доста отдавна, още преди „Изкуството да живееш” да дойде тук. Началото бе поставено от Иванка Миткова, която организира практики по йога, а фондацията стъпи в Свиленград благодарение на зам.-кмета Мария Костадинова. В момента в града има две школи по йога, а през основния курс на ”Изкуството да живееш” са преминали над 200 души. В този курс всички обучаващи се усвояват една много важна дихателна техника, която се нарича „Сударшан крия”. Някои от преминалите основния курс са стигнали и по-високите нива. Освен това за интереса към йога в Свиленград говори и фактът, че вече две поредни години федерацията провежда тук републиканските си първенства.

- Кое е най-важното в йога?

- Йога означава единение на тялото, дишането, ума и съзнанието. Най-важното в йога е да доведеш ума в настоящия момент – той да не се натоварва с мисли за бъдещето, нито пък да тъгува за минали моменти, а да е тук и сега. Ако човек успее да поддържа това, означава, че няма да има стрес. Защото стресът идва от движението на ума напред и назад. За да се постигне това нещо, на човек му е нужна енергия. Тя идва от тези прости практики с физически и дихателни упражнения, както и с медитация и осъзнаване на аз-а ни. Важно е духът и тялото да вървят ръка за ръка, а от значение тук са също правилното хранене и режим на сън. Основната цел е умът да се фокусира върху настоящия момент. Ако човек успее да погледне мислите си отстрани и да запази това състояние, то това означава, че е постигнал покой. А това е едно начало на пътя към себе си.

- Какво ти носи работата във фондацията?

- Едно от основните неща в цялата идея на йога е, че постигането на собствено щастие идва, когато направиш другите щастливи. Така че в този смисъл доброволческата работа е тази, която ти носи най-много в живота, прави те щастлив и те освобождава от всякакъв вид депресия. Тогава човек израства вътрешно и може да усети колко е лесно да бъдеш щастлив и че основната реализация на нас – хората, е да даваме, да се грижим за другите.

Коментари

  1. Василена казва

    Нобеловата награда за мир е сериозно отличие и не е коректно да се приписва на хора, които не са го получавали

  2. Ралица казва

    Този лъжец Шри заслужава затвор, а не награди (ако изобщо е получил такава)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.