Интервю със свиленградчанката Вяра Илиева
Вяра Илиева е родена през лятото на 1998 година в Свиленград. Завършва основното си образование в Първо ОУ „Иван Вазов”. Възпитаничка е на Детската музикална школа в града ни още от самото й създаване през 2008 г. Именно там младата свиленградчанка усвоява необходимите знания и умения, за да постъпи в музикалното училище в град Пловдив. В момента Вяра е ученичка в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”, със специалност ударни инструменти. Като музикант инструменталист тя се подготвя в класовете на Росица Начкова и Пенчо Пенчев.
По време на обучението си е участвала в редица концерти, организирани от училището и община Пловдив. Била е солист на оркестъра на Държавна опера – Пловдив, както и на камерния оркестър „Франк Мартен Плейърс”. Вяра свири в симфоничния оркестър на НУМТИ „Добрин Петков”, с който е имала множество изяви на национални и европейски сцени. Част е от перкусионен ансамбъл „ПРЕСТО”, с който също печели награди от национални и международни конкурси. В индивидуален план 17-годишното момиче е носител на трета награда от международен конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика „M.A.G.I.C.”.
В своите най-скорошни изяви обаче, Вяра разкрива и една друга своя страст в музиката – народното пеене. Там младото момиче също бележи сериозни успехи, сред които са първи награди и титлите „Балкански шампион” и „Световен шампион”, присъдени й от шампионатите в градовете Хисаря и Свети Влас.
– Вяра, в Ютуб вече се въртят два видеоклипа с твои изпълнения на народни песни. Разкажи ни откога се занимаваш с народно пеене и кой „запали пламъчето“ в теб?
– Да. Наскоро записах две песни, които са от различни фолклорни области. Първата – „Станкина стара майчица”, е тракийска, а другата – „Не хвалям ти се юначе”, е родопска.
В моето семейство винаги сме имали отношение към фолклора. Почти не е минавал ден, в който след вечеря да не се запее някоя хубава народна песен, а те всичките са хубави! Винаги е имало почит към традициите, към обичаите, към историята. Така че, предполагам, всичко това е допринесло за моята любов към фолклора, към България и българското. Но, ако трябва да говорим за човека, който „запали пламъчето” в мен, то това е моят баща Георги Илиев. Той е един изключителен човек – истинското доказателство, че щом си упорит и работиш за целите си, то няма невъзможни неща. Баща ми винаги ми е служил за пример във всяка една сфера на моето развитие, включително и в музикалната. С начина, по който още от малка ми говореше за това изкуство, правейки ме съпричастна към собствените си постижения и цели, събуди желанието в мен след време и аз да се занимавам с музика. Така започнах да изучавам ударни инструменти, а няколко години по-късно и народно пеене. Вече две години подред посещавам майсторския клас на д-р Бинка Добрева, което ми помага за професионалното разучаване на много песни. С желание и усърдие резултатите се появиха. Започнах да участвам в различни конкурси, които ми донесоха и първите награди с тази област. Най-значителните са титлите „Балкански шампион” и „Световен шампион”, присъдени ми от шампионатите в градовете Хисаря и Свети Влас.
– Прави впечатление, че клиповете са изключително професионално направени. От кого и къде са заснети и как дойде предложението към теб?
– По проекта и за двете песни имах щастието и изключителната възможност да работя с екип от истински професионалисти. Музиката и текста на „Станкина стара майчица” са дело на Жеко Ангелов, аранжиментът е на Ангел Жеков, а обработката на „Не хвалям ти се юначе” е дело на Димитър Колев – композитор и дългогодишен диригент на ансамбъл „Загоре”. Видеоклиповете на песните са заснети от екипа на предаването „Затупале тъпане”, което се излъчва по Дестинация БГ. Водеща на предаването е певицата Радостина Йовкова, чиято цел е чрез предаването си да популяризира българската народна музика, обичаи и традиции. По тази причина тя, заедно с нейния екип, гостуваха и заснеха няколко предавания за село Мезек и региона. Така бе създаден клипът по песента „Станкина стара майчица”. След време, в предаване за село Студена, заснехме песента „Не хвалям ти се юначе”. Благодарение на композиторите, тонрежисьорите и операторите двата проекта се осъществиха успешно. Тези хора рядко попадат под светлините на прожекторите, но истината е, че без тях успехът би бил невъзможен. Аз съм им безкрайно благодарна и признателна за това, че ми позволяват да сбъдвам моите мечти.
– Освен, че си народна певица, ти си и ученичка в музикалното училище в Пловдив в паралелка с изучаване на класическа музика. Лесно ли се съчетават двете неща? Мислиш ли, че можеш да включиш и двете в един общ проект?
– В Пловдив изучавам ударни инструмени – главно ксилофон, маримба, вибрафон и тимпани. Обучението ни в музикалното училище е насочено към класическата музика, а моето извънкласно занимание е свързано с народната музика. Има мнения, че тези два жанра са коренно различни и не могат да бъдат съчетани. Моето мнение обаче е, че комбинацията между тях е напълно възможна и това би допринесло за създаването на разкошни произведения. Народната музика, също като класическата, съдържа огромно богатство от ладови разновидности, които позволяват богато хармонизиране и орнаментиране на мелодията. Целият този колорит, съчетан с изяществото на класическите инструменти, са перфектната основа за създаване на гениални произведения. Само че, за да можеш да навлезеш в стила на народната музика, трябва да изучиш характерния стил и система на фолклорното свирене. Една от целите ми в момента е да изуча именно тази система на свирене и в бъдеще да съчетая класическата и народната музика в един общ проект.
– Какво ти дава музиката, как се чувстваш, когато пееш или свириш?
– Забелязали ли сте, че когато сте тъжни и си пуснете музика, веднага ви става по-леко и сякаш с магическа пръчка тъгата изчезва. Или когато сте щастливи и слушате музика – щастието ви се увеличава. Сякаш музиката те кара да забравиш за заобикалящия те свят и да заживееш в един нов, по-хубав. Това е музиката и за мен. Но моята цел като изпълнител е да предоставя възможността на хората да се потопят в този музикален свят.
– Какво е мнението ти за музикалния пазар в България в момента като цяло – жанрове, изпълнители, звезди?
– Музикалният пазар изобилства от различни жанрове и стилове музика, изпълнявани от множество инструменталисти и певци. Всичкото това разнообразие е прекрасно, но имам усещането, че повечето са насочени към комерсиалната музика. Това също не е лошо, но смятам, че музиката е начин да изразиш себе си, твоята същност и индивидуалност. Композирайки я или изпълнявайки я, ти трябва да имаш отношение към мелодията или ако е песен – към текста и да се стремиш да докоснеш сърцата на слушателите, предавайки им чувствата, заложени в нея. По този начин ти ги правиш част от твоето изпълнение, от цялата тази магия на музиката.
– Имаш ли си любима народна певица, на която искаш да подражаваш?
– Сред любимите ми фолклорни изпълнители са Бинка Добрева и Радостина Йовкова, защото освен като доказали се певици, те са хора, които носят в сърцата си любовта към българския фолклор, предават го на младите поколения и ги насърчават да се занимават с него.
– Мечтаеш ли за голямата сцена?
– Разбира се и аз като повечето ми връстници си мечтая за голямата сцена. Но според мен най-голямата и най-хубавата сцена е тази, на която си уважаван, оценен и обичан.
– Какво би искала да кажеш на младите хора като теб, за които като че ли тези стилове в музиката са далечни и непознати?
– Фолклорът е нашата пряка връзка към миналото и прадедите ни. Това е нашето наследство. То може да ни научи на много. Текстовете на песните са изпълнени с дълбока мъдрост, която е актуална и днес. Загърбвайки го, ние загърбваме нашите корени, нашата история. А какво е един народ без история? Това е ключовата частица, която ни обединява и ни прави българи.
– Много от младежите днес решават да учат и да се развиват в чужбина. Ти имаш ли такива планове?
– Аз съм от хората, които вярват, че могат да се развиват и просперират тук, в България. Дали на родна територия или някъде извън страната – за мен няма никаква разлика. Всичко се свежда до трудолюбие и постоянство в делата. Ако тези условия са изпълнени, където и да си, резултатите ще бъдат на лице.
Анонимен казва
Bulgarija i cveta imat nujda tochno ot takiva xora ! Pojelavam ti uspex umno i talantlivo momichenze !