В моята класация нашата публиката е номер едно
– Къде ще се ориентираш след края на кариерата си, с какво искаш да се занимаваш?
-Много бих се радвала да остана в спорта. Като преподавател или треньор.
– Би ли станала треньор по хандбал?
– Защо не?
– Минавало ли ти е през ума да станеш треньор в школата на ХК Свиленград, а след това и на първия отбор, наследявайки специалист от ранга на Павел Дженев?
-На този етап не съм мислила за това. Би било интересно. Но засега съм все още активен състезател, а и не мисля скоро да се отказвам.
– Имаш сериозни наблюдения върху европейския хандбал. Как преценяваш създаването на свиленградския клуб и функционирането му на принципа на обърнатата пирамида – представителен отбор от „чужденки” и детска школа от местни деца? Примерът с Вардар характерен ли е за Европа?
-Свиленград със сигурност работи в правилната посока, но да говорим за европейски хандбал на този етап е неуместно. Не бих казала, че примерът с Вардар е уместен поради 2 причини:
1.Те са с един от най-големите европейски бюджети, финансирани са от руския олигарх Самсуненко, който не щади парите си за вардарки. 2. Хандбалът като спорт в Македония е номер едно за широката публика. Интересът към мачовете е огромен. Това, за съжаление, не можем да кажем за хандбала в България.
– Как очакваш да се развие хандбалният проект в Свиленград?
-Убедена съм че, клубът въври в правилната посока, но за да достигне до Европа, е нужна години работа, систематичност, постоянство.
– Да се върнем в България. Реално ли е ХК Свиленград да стигне нивото на такива традиционно силни школи като тези в Габрово и Велико Търново?
-Абсолютно! И сега ние по нищо не им отстъпваме. Организацията в клуба, екипировка, условия за тренировъчен процес на децата от школата и всичко необходимо е на високо ниво. Мачовете ни срещу Вардар, макар и загубени, показаха, че „Амазонките от Юга” играят хандбал от европейско качество, на ниво доста над това на българския шампионат.
-Виждаш ли момиче от сегашните „амазонки”, което може да те замести още през пролетта?
-Няма незаменими хора. Но мисля, че по-важен е сплотеният колектив.
– През този сезон не се афишират шампионските амбиции на „Амазонките от Юга”, но не остават и скрити.
-Амбициите ни винаги са за злато! Какво ще се случи…зависи от нас!
– Можеш ли да сравниш местната публика с останалите в България? Можеш ли да направиш своеобразна класация от рода на „Най-добра публика в страната”?
-Положително бях изненадана от многобройната публика, която видях по трибуните по време на първите ни срещи в Свиленград. Броят на нашите фенове расте. Виждаме го след всяка домакинска среща. Това означава, че с играта си даваме на зрителите достатъчно позитивни емоции. От името на момичетата благодаря за непрестанната подкрепа у дома и когато гостуваме. Специални благодарности на най-верните ни привърженици, които ни следват неотлъчно, когато гостуваме в Сливница, Търново, Габрово Шумен, Приморско или Панагюрище.
Така че в моята класация публиката на ХК Свиленград е номер едно, следвана от тази в Велико Търново и Сливница.
Вашият коментар