
на снимката от ляво на дясно : редник Лазар Лазаров, сержант Вангел Грудев, ст. лейтенант Атанас Атанасов, ст. сержант Петър Георгиев, ефрейтор Стефан Илиев
На 23 февруари 1972 година трима войници от мотострелковия батальон на сливенската танкова бригада обезвреждат дежурния по автопарк сержант, като го удрят с чук по главата, качват се на БТР и напущат поделението. Правят опит да произведат изстрел с гранатомет, но той засича поради не добре фиксирана граната в гранатомета.
Причината за това тежко престъпление е, че срещу тримата се води оперативна разработка от органите на военното контраразузнаване за криминални престъпления: кражба на лек автомобил, кражба на военно имущество и продаването му на черния пазар, пиянства, побоища и други, за което те разбират.
Посоката, в която тръгват, е границата с Гърция, решени да не се спират пред нищо. Въоръжени са с лека картечница, автомати, гранати, гранатомет и голямо количество боеприпаси.
На 24 февруари сутринта около 5 часа, след като достигат граничното съоръжение, изоставят БТР-а, взривяват съоръжението с гранати и тръгват към границата.
Пътят им е пресечен от граничен наряд „Заслон”, ръководен от старши лейтенант Атанас Атанасов от тринадесети граничен отряд в местността „ Балар дере”, близо до кв.”Капитан Петко войвода”/б.р. – в близост до портала на „Катаржина”/. Завързва се жестока престрелка, в резултат на която двамата бандити са задържани.(единият ранен е транспортиран в болницата в Свиленград). Третият е прострелян от старшия на наряда при опит да хвърли по граничарите граната, която избухва в ръцете му.
По време на престрелката по граничарите са изстреляни 380 патрона и хвърлени 3 гранати. На случая не е дадена широка обществена гласност в медиите. Единствено вестник „Граничар” публикува материал. Преките участници в битката сержанти и войници са наградени с орден за боева заслуга, а старшият на наряда – с орден „Червено знаме”. Тези отличия се даваха по онова време за бойни действия в мирно време.
След така наречените демократични промени разни новоизлюпени борци за свобода и демокрация направиха опит да идеологизират случая, като представиха бандитите за хора борци срещу комунизма, тръгнали да търсят свобода в Гърция, а граничарите- убийци. И едните, и другите са полагали военна клетва да защитават България, нейния суверенитет и държавни граници. Граничарите достойно изпълниха своя дълг и военна клетва. Другите приеха позора на предателството и безчестието.
Дружество „Граничар” към Съюза
на офицерите и сержантите
от резерва и запаса – Свиленград
Вашият коментар