На 23 февруари 1972 година трима войници от мотострелковия батальон на сливенската танкова бригада обезвреждат дежурния по автопарк сержант, като го удрят с чук по главата, качват се на БТР и напущат поделението. Правят опит да произведат изстрел с гранатомет, но той засича поради не добре фиксирана граната в гранатомета.
Причината за това тежко престъпление е, че срещу тримата се води оперативна разработка от органите на военното контраразузнаване за криминални престъпления: кражба на лек автомобил, кражба на военно имущество и продаването му на черния пазар, пиянства, побоища и други, за което те разбират.
Посоката, в която тръгват, е границата с Гърция, решени да не се спират пред нищо. Въоръжени са с лека картечница, автомати, гранати, гранатомет и голямо количество боеприпаси.
На 24 февруари сутринта около 5 часа, след като достигат граничното съоръжение, изоставят БТР-а, взривяват съоръжението с гранати и тръгват към границата.
Пътят им е пресечен от граничен наряд „Заслон”, ръководен от старши лейтенант Атанас Атанасов от тринадесети граничен отряд в местността „ Балар дере”, близо до кв.”Капитан Петко войвода”/б.р. – в близост до портала на „Катаржина”/. Завързва се жестока престрелка, в резултат на която двамата бандити са задържани.(единият ранен е транспортиран в болницата в Свиленград). Третият е прострелян от старшия на наряда при опит да хвърли по граничарите граната, която избухва в ръцете му.
По време на престрелката по граничарите са изстреляни 380 патрона и хвърлени 3 гранати. На случая не е дадена широка обществена гласност в медиите. Единствено вестник „Граничар” публикува материал. Преките участници в битката сержанти и войници са наградени с орден за боева заслуга, а старшият на наряда – с орден „Червено знаме”. Тези отличия се даваха по онова време за бойни действия в мирно време.
След така наречените демократични промени разни новоизлюпени борци за свобода и демокрация направиха опит да идеологизират случая, като представиха бандитите за хора борци срещу комунизма, тръгнали да търсят свобода в Гърция, а граничарите- убийци. И едните, и другите са полагали военна клетва да защитават България, нейния суверенитет и държавни граници. Граничарите достойно изпълниха своя дълг и военна клетва. Другите приеха позора на предателството и безчестието.
Дружество „Граничар” към Съюза
на офицерите и сержантите
от резерва и запаса – Свиленград
Вашият коментар