На снощната смяна турски гражданин се опитал да пробута на наш граничен полицай 700 евро, съобщиха от Граничния участък в Свиленград. Парите били предложени заради укрит мъж.
След полунощ на ГКПП „Капитан Андреево“ пристигнал за влизане в страната турски товарен автомобил. Проверката на товарната кола била извършена от граничен полицай Иво Милчев, който открил под леглото в кабината укрития К.Й., на 27 години.
За да продължат пътя си, турците опитали да пробутат на българския полицай подкуп в размер на 700 евро. Иво Милчев категорично отказал.
Нарушителите са задържани и лежат в ареста. Срещу тях е образувано бързо полицейско производство.
Подробности търсете в утрешния брой на в. „Мост”.
Иван Чончев казва
Граничният служител Иво Милчев заслужава поздравления, че е отказал да вземе рушвет от 700 евро.
Струва ми се обаче, че полицията повече не трябва да съобщава подобни случаи, а медиите да ги разпространяват. Още по-смущаващи са съобщенията за наградени държавни служители, отклонили подкуп.
Служителите на границата често се оплакват, че за всяка тяхна накриво направена стъпка в медиите се пишат цели страници, докато положителните им дела остават незабелязани. Но не е ли очевидно? От граничните контрольори се очаква да осъществяват надежден контрол, а не да си затварят очите при нарушения. Никой не казва „браво“ на шофьора на градския автобус за това, че е стигнал благополучно от едната спирка до другата. От него се очаква точно това, а не да блъсне рейса в стълба.
Да се възхищаваме на един граничен полицай, че не е взел пари от нелегални емигранти е все едно пътниците в самолета да ръкопляскат в края на полета. Това е смешно. В единия случай акламациите са към пилота, но всъщност по този начин му се казва, че очакванията са били самолетът да падне, докато той геройски е преодолявал опасностите. Аплодисментите за честност на границата означават следното: всички вземат и грабят, само един не се е изкушил.
На външните граници на ЕС не се ръкопляска.
Читател казва
Чончев, както в повечето случаи,отново си прав. Браво на граничния полицай, но той сигурно наистина е изключение от правилото. Подобно нещо не би трябвало да е новина, нито да бъде преекспонирано. Ако живеехме в нормална държава обаче.
Знаеш ли какво прочетох днес във в. „24 часа“? „Министър Божидар Нанев лично провери и докладва на премиера Бойко Борисов за състоянието на малкия Марко“. Става въпрос за пострадалия син на финансовия министър Дянков. Не, че имам нещо против него, още по-малко пък към 5-годишното дете, но не ми се струва, че такива неща трябва да се пишат, още повече в такава голяма медия. Ами, че то всеки ден има по някое дете, което е пострадало, но здравният министър не ходи да го навестява. Да не говорим пък, че почти няма дописка, в която да не е споменато името на Б.Б. Е, такава ни е държавата, такива са ни медиите!
Показателен в това отношение е и фактът, например, че в повечето национални медии акцентът за представянето на Румяна Желева беше поставен главно върху отправените срещу нея нападки. А за нейната некомпетентност, неувереност, откровено слабо представяне – споменато е през редовете. Точно на това обаче обръщат внимание в европейската преса. Нашата гледна точка някакси винаги е малко встрани от вярната посока.
Така че в България /и в частност в Свиленград/ май е прието да се ръкопляска на други неща.
Валентин казва
И все пак трябва дя се казват и хубавите и лошите неща, но трябва да преобладават според мен добрите новини! Иначе медиите ще са изпълнени само с анализи и интервюта. Не че разбирам от журналистика, но това е моето мнение. А за ръкоплясканията – ами качете се на самолет на руските авиолинии и ще видите и чуете, за какво става въпрос след като самолета се приземи. При нас все още нищо старо, не ни е чуждо. Така че всичко е нормално. Браво на момчето!!!! И все пак нали сме граница на ЕС и тук трябва да се ловят нелегално преминаващите, а не в Австрия. Там дори няма граница и никой не ги проверява!