Поетесата Първолета Маджарска от град Перник спечели голямата награда в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка”, който се провежда ежегодно в Свиленград. Перничанката не можа да присъства на награждаването, затова ние я потърсихме за коментар по повод конкурса. Ето какво сподели тя за себе си и своето творчество специално за e-svilengrad:
Всеки конкурс е различен, но аз се радвам на всяка награда като дете. За мен е чест да притежавам изящната статуетка на известния български скулптор Богдан Бондиков. Аз съм уредник в галерия и ценя много художниците и тяхното творчество. Когато бях по-млада исках да стана художник и почти станах, но семейството, работата, децата… поглъщаха цялото ми време и енергия. Аз съм майка на три прекрасни деца – син и две дъщери, които са студенти. Те също пишат и рисуват, знаят езици и съм сигурна, че този творчески заряд ще предадат и на своите деца.
Стихотворенията, с които спечелих наградата, са посветени на моята майка. На нейната светла памет посветих и последната си стихосбирка “ Детето плаче като Бог“. Тази тема за жената и майката ще ме вълнува и занапред.
Въпреки всеобщото мнение, че в днешно време не се чете, има млади хора, които обичат литературата. Аз съм съставител на две антологии на пернишката поезия и познавам повечето млади поети. Радвам се на всяка тяхна книга и публична изява. Може спокойно да се каже, че Перник е град на поетите. Но тази негова слава трябва да се утвърди.
Позволете ми накрая да благодаря на всички организатори на конкурса, които бяха много прецизни и внимателни. Щом в Свиленград живеят такива прекрасни хора, той заслужава щастливо бъдеще. Аз обичам вече този град, който тачи поетите и поезията. Свиленград е вече мой град, защото в него съм получила признание.А какво му трябва на поета – една добра дума.
Бъдете благословени! До нови срещи!
Първолета Маджарска е родена в град Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт – Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник “Димитровско знаме” и в общинския “Нов пернишки вестник”, “Перник експрес”, “Регион експрес”, “Зона Перник” – до неговата ликвидация през 1996 година. Била е кореспондент на в. “Струма”.
От 1997 г. е уредник в галерия “АРТ салон”- Общински комплекс Дворец на културата, Перник.
Заедно с Красимира Зафирова участва в 31-то честване на „Радкови вечери на поезията“, организирано от Междурепубликанската общност за културна и просветна дейност в Югославия /Биело поле, 2001/.Печели редица престижни награди на национални и международни поетични конкурси. Нейни стихове са превеждани на сърбохърватски и на руски език в сборника “Духовные мосты” (1998 г.) Има публикации в сп. “Пламък”, “Везни”, “Жажда”, “Струма”, “Ирин Пирин”…, във в. “Литературен форум”, “Новият Пулс”, “Учителско дело”…, в поетичните антологии “Насаме с времето”/1999/, Антология на конкурса “Пенчо Славейков”, “SMS_поезия”/ 2004 и 2007/, “Още стихове за вечните неща” – Шивачево 2006, “Между въздишките на пеперудите” – Шумен 2007, “В полите на Витоша” 2007, “Кулски поетичен панаир” 2007 , „Трявна 2008”, “Мелнишки вечери на поезията” 2009 и други.
Автор е на стихосбирките “Ангел с ахилесова пета” /1997/, “Живей сега” /2001/, “Детето плаче като Бог” /2006/ и “Ще се видим в Рая” /2008/. Съавтор е на антологиите „Галерия към слънцето”/80 стихотворения и поеми за Перник/ и “Духът, който ни сродява” /2009/.
Вашият коментар