Имената на петимата нови митничари бяха обявени официално от ръководството на митницата в Свиленград. Това са свиленградчаните Соня Данева, която доскоро бе на работа в София, Мария Георгиева и Мирослав Борисов, хасковлийката Йорданка Атанасово и димитровградчанинът Адриян Вълев. Любопитното е, че Йорданка Атанасова е отказала да започне работа с мотива, че не й било ясно как ще пътува от Хасково до ГКПП „Капитан Андреево”. Организаторите на конкурса предвидливо са посочили и 4 резерви. Сред тях са синът на общинския съветник Никоай Колев – Мариян Колев и Костадин Стефанов. Мариян бе сред първите на теста за интелигентност, а Костадин – сред най-добрите на теста за лоялност.
Кандидатите за 5-те работни места в митница Свиленград за длъжността „младши митнически инспектор” бяха 217, от тях 44 издържаха тестта и се явиха на интервю, за да покажат до каква степен са мотивирани да работят в митническата администрация.
Назначените ще започнат работа „на кантара” с началана заплата от чисти около 350 лева. Ще дават дневни и нощни 12-часови смени.
axaxax казва
a kolko shte kradat ako ne e taina?
adamov казва
Наскоро бате Милко, наричан Императора на фолка, Шамана на чалгата и с различни заигравки с изтънчения му мустак, за малко да стане жертва на топлинен удар. Човекът се крил дни и часове наред от адската жега в свиленградския си дом и накрая като понечил да излезе, от рязката смяна на температурата припаднал. Жена му Маргарита, която го била проследила с поглед на излизане му се притекла на помощ и го освестила със силна струя вода от маркуча. После се притекли и децата на помощ и така го отървали. Въобще той е един щастлив съпруг и баща, заможен, локален патриот, който остава верен на своя Свиленград.
Известността му обаче е от национален мащаб и не е от вчера. Прослави го оня спорен за някои жанр, който обаче най-върви на веселяшкия му темперамент и на неповторимата визия, която не може да се определи с думи.
Макар всички да го знаят за ветеран на сцените на поп фолка, суетният чаровник старателно крие годините си. Наскоро обаче, във връзка с някакви административни справки, наложили се за служителите на „Пайнер”, лъснала истината за достолепната му възраст. Всъщност по този повод станаха ясни и годинките на някои държеливи на вид дами в чалгата, които наскоро статия в сайта ни класира по не особено приятен признак, но все пак любопитен за мнозина – възрастта. Та за Милко Калайджиев се разбра, че е чукнал 58-те лазарника. Въпреки неудобното и неприемливото по никакъв начин за него разкритие, чешитът продължавал да твърди, че е на 47 години. На тези, които знаели за измамата, обяснявал, че е сигурен, че така ще запази за по-несведущите, пък и другите се лъжат (такава е човешката природа), та ще запази впечатлението за недотам напреднала възраст. Така щял да продължава да пее необезпокояван от сянката на трупналите се годинки. А той възнамерявал да прави това още дълго време.
Интимният живот на симпатягата е направо за завиждане. Той не само сладко-прелъстително пее, зовейки пиленца при батко, но и си е спретнал с годините цял курник. Там мълвата, която съвсем не е далече от истината, му приписва не едно и две реални пиленца, та дори и златни кокошчици.
Въпреки казаното за възрастта и за вида му, никой не може да отрече, че около него винаги се навърта някое хубаво момиче. Мустакатият славей дори често си ги държи в скута. Там запознати твърдят, че най в началото се излюпила Мира. С нея именно той направил първо свалката. Двамата са се греели на уютния огън помежду им доскоро, докато Милко не бил заклеймен и натирен от Мира заради голямата му уста.
Следва голямата му гордост – Преслава. Приписват му първо калайдисване на хубавото пиленце. Звездният миг на Преси е в „Пайнер” е свързан именно с бате й Милко. Дуетната им песен „Нежен рекет” я изстрелва в орбитата на славата.
За златното пиле, превърнало се по-после в златна кокошчица, в полога на Милковия курник се счита обаче прелестната Анелия. Самата тъмнокоса магия на фолка нееднократно признава незаменимата роля на пътеводител в кариерата й на свиленградския славей.
мери казва
какво общо има това с темата че не мога да се сетя
ноно казва
И аз не виждам,ама на някой му се е пишело
adamov казва
6tom tova niama ni6to ob6to eto tova bi triabvalo da ima :
adamov казва
„Пътни такси и разрешителни“ е гнездо на корупция.“ Думите са на вицепремиера Костадин Паскалев от 31 октомври 2002 г., докато открива цех в циментовия завод „Вулкан“ в Димитровград.
На другия ден подава оставка.
Всъщност това е единственият случай в новата ни история, когато министър открито нарича свои подчинени „крадци“.
„Най-вероятно легендата за богатствата, които могат да се спечелят от службата, е причина за огромния брой кандидати за вакантните места“, обобщава днес шефът на митническа смяна на ГКПП Капитан Андреево Петър Сюлеменчев.
Какво прави кантарджията?
Смяната му почва в 7 сутринта и изтича след 12 часа. На следващия ден застъпва в 19 часа, а след наряда почива 2 дни. Работното място е кабинка на два метра над земята с размери 1,70 на 2,50 метра. Освен с офис техниката климатизираното работно място е обурудвано с машина за кафе и автомат за топла и студена вода.
Някои са си донесли телевизорчета от вкъщи. Кантарът тегли тировете. Претоварените и извънгабаритните плащат глоби в зависимост от това колко километра шофьорите ще навъртят по родните пътища. Служителите продават и винетки и следят дали стикерите не са фалшиви на излизащите от страната. Те издават и разрешителни за превози.
Какво толкова има в това място 1,70 на 2,50 метра, че на конкурса за младши контрольори на пункта с Турция за пет места се явиха 217 кандидати от цяла България. Претендентите минаха 2 теста – за интелигентност и лоялност, а миналата седмица петимата бяха вече определени.
Днес те трябва да се явят, за да подпишат трудовите си договори.
Една от спечелилите се отказа. „Как ще пътувам за работа“, попитала Йорданка Атанасова от отдалечения на 74 километра Хасково, когато разбрала, че никой служебно няма да й плаща транспорта.
Стартовата заплата е 500 лв. На този фон напливът към работата наистина не съответства на условията.
„За София сумата може да не е голяма, но при тази безработица тук е добър доход“, оцени го на препитванията кандидат от близкия Любимец.
Нищо вече не е същото, няма го вече „златния кантар“, категорични са служители.
„От три години съм на работа тука. Получавам малко под 700 лева, което за Свиленград е много добро заплащане.
Има колеги, които вземат и повече, зависи от длъжността и ранга. Системата не позволява злоупотреби. Всеки клик на компютъра се отчита, а софтуерът не допуска намесата на служителя. Предполагам, че имаме и видеонаблюдение. Таксите и глобите, които се събират, се плащат в банката“, разказва Снежана Михайлова.
Шефът на смяната Сюлеменчев се оплаква, че сега работата е много натоварена и дори няма време да излезеш от кабинката за обяд или вечеря.
Повечето от хората на кантара не минават 14-те километра от Свиленград дотук с колите си.
„Навремето не бе така“, спомнят си бивши кантарджии от времената преди 5-6 и повече години, когато парите се събираха от самите служители и после се отчитаха. Врътките да се стане богат бяха няколко: кантарът се манипулира и отчита много по-голямо претоварване, а шофьорът е склонен „да се отчете“, без да му дадат бележка. Тази далавера секна, след като монтираха везни „Бизерба“, които се калибрираха и пломбираха от поддържащата фирма, както е и сега.
След това системата допускаше да се вкарат цели кочани с фактури, а всичко събрано по документите да влезе в частен джоб. Имало е подозрения, че цели масиви с информация за преминали и осчетоводени камиони са трити от компютрите, а сумите от тях пак са отивали на правилните места.
В Свиленград обаче не гръмна нито един корупционен скандал за разлика от Кулата. Преди 4 години бившата шефка на службата Славея Панайотова бе обвинена от големия си шеф в София Веселин Георгиев, че опитала да го прелъсти. Наричаната Свиленградската Шарън Стоун дама отвърна достойно с определението, че това били негови лични сексуални фантазии, след което заведе дело за 1 лев.
„Не виждам начин някой да може да изнудва клиентите, ако всичко е наред“, оценява и Константин Глушков, който отскоро помага на колегите. Софтуерът също е подновен, а от ноември м. г. службата вече не е в МРРБ, а към агенция „Митници“.