На Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“

Православната християнска църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени празници – Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия животворящ кръст, на който Спасителят е понесъл страдания заради нашето спасение.
Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.
Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.
На Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба, с празника започва и гроздоберът. На този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци. По традиция в Свиленград есенният панаир също се провежда около Кръстовден. Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.