Днес българската православна църква чества Игнажден. Празникът е посветен на Свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Заради силната си вяра и богоугоден живот по християнските закони е осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
От днес започват коледните и новогодишните празници. Според народните вярвания от днес до Коледа продължават родилните мъки на Света Богородица. Също според народното поверие този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Поляз, Игнат и Млада година.
На Игнажден е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата – добър или лош, защото според народните вярвания от това зависи каква ще е цялата година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича „полазник“. Домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета („подкови“), поръсени със сусам.
От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко.
В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с празника. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Днес празнуват Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игната, Игнатка, Игне, Искра, а също и Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.
Вашият коментар