Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 година в Свиленград, квартал „Гебран“. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от първите жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Любовта и към киното е от ученическите години, когато с приятелка ходи пеша – по 15 км в едната посока, до Любимец, за да гледа филми.
Като отличничка на випуска си, тя е удостоена с честта на 24 май да произнесе слово от името на съучениците си. Свободолюбивите й думи така жегват училищното ръководство, че тя остава без диплома за средно образование цели … 36 години.
През 1977 г. в киносалона на родния й Свиленград първата дама на българското кино с просълзени очи получава своята диплома. Това става пред погледа не на съвипускниците й, а пред техните деца, които са поредното поколение, преминаващо през класните стаи на свиленградската гимназия. Те стават и първите зрители на нейния филм „Басейнът”, чиято премиера е в кино „Бурденис” /б.р. – сега кафето срещу пощата/.
Бинка Желязкова е режисьор на седем игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг – българския драматург Христо Ганев.
Повечето й филми са с многобройни награди и с драматична съдба по времето преди промените.
Сред лентите й са: „Животът си тече тихо…“ (1957), „Привързаният балон“ (1967), „Последната дума“ (1974), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“ (1980).
Четири от филмите й са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си.
През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Но вече Бинка Желязкова страда от едно от най-тежките заболявания – болестта на Алцхаймер. В дългото време на нейната болест Христо Ганев е непрекъснато до нея.
През 2010 година, родената в „Гебран“, кинорежисьорка стана Почетен гражданин на Свиленград. Почетният знак за удостояването й със званието бе получен от нейния внук Андрей Кулев.
Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари.
ANGEL казва
vechna i pamet i poklon pred tazi velika lichnost
георги филипов казва
Личната ми среща през 2004 година,ми даде възможност ,да се запозная от близо с една от съученичките на моята майка-Бина Теофилова.Те двете са седели на един чин в училище и всички са ги наричали- двете Бини.За огромно съжаление и двете вече покойнички.Материалите,които получих тогава от съпругът на Бинка Желязкова,ми помогнаха да направя един пространен материал в издавания в Свиленград вестник- „Евровестникъ“,копия от който се съхраняват в градската библиотека.
Съжалявам за загубата на такъв талант,пред който дълбоко се покланям!
Вечна памет !