С грандиозна заря Свиленград отпразнува 100-годишнината от освобождението си. Мощни фойерверки озариха небето над града вечерта на 5 октомври, когато бе кулминацията на честванията по случай празника на града и 100-годишнината от Балканската война. Преди това стотици свиленградчани се събраха на централния площад „5 октомври”, за да отдадат почитта си към загиналите за свободата герои. Венци и цветя поднесоха общинска администрация, общински съвет, ученици, политически партии и неправителствени организации.
Празничната програма, организирана от общината, започна с факелно шествие из улиците на Свиленград. След като поднесоха цветя на паметниците в града, участниците в него се събраха на площада. Поздрав към жителите на града отправи кметът инж. Георги Манолов. След това на специален екран бе прожектирана възстановката, която предния ден актьори и ученици разиграха на връх Шейновец за героичното му превземане. Минути след края на прожекцията с хляб и сол освободителите бяха посрещнати на живо и на централния площад.
В празничната програма с изпълнения се включиха духов оркестър „Костадин Манов”, народен хор „Станко Панайотов”, вокална група „Хармония”, Панайот Панайотов, танцов състав „Свила“ и други.
Нели Стоева казва
Само зарята беше хубава. На Свиленград са посветени 12 стихотворения. Вместо да чуем всичките, не чухме дори Вазовото, написано в чест на 1 година от Балканската война, респ. освобождението на Свиленград – “ Слава тебе Свиленграде, слава тебе град честити, който пръв прегръдки даде на България, на орлите…“ Възстановката на събитията беше постна, а играта на актьорите – офицери – бездушна. От народен хор „Станко Тодоров“ е останала една малка вокална група и патронът на хора и негов създател навярно се е обърнал в гроба…
свиленградчанка казва
За съжаление, г-жо Стоева, нямаше как да чуете подобно стихотворение, защото просто няма такова, по начина, по който го цитирате. Явно имате предвид Вазовото „На Свиленград“, което започва така: „Поздрав тебе, Свиленграде, поздрав тебе, град честити …“. Доколкото знам е написано от Вазов по повод учителстването му в нашия град. Не съм сигурна, но мисля, че бе изпълнена песента по този текст. Бе изпълнено и най-българското стихотворение, което стои в началото на всяка читанка „Аз съм българче“. Чухме и „Обичам те, мой роден Свиленград“. За мен лично програмата беше добра – интересна и стегната, по-различна от други години, но всеки си има мнение
aaa казва
Аз пък знам че Вазов пише стихотворението в чест на свиленградчани ккоито кръщават улица на негово име.
Веска казва
а продължението на стихотворението „…град честити, който пръв прегръдка даде, на България на орлите!“ Това би трябвало да показва, че стихотворението е написано по повод освобождението на Свиленград.
hm казва
да, знаеш го, защото това излиза в google 🙂
ДДД казва
Станко Панайотов е и не си гледала внимателно….
Анонимен казва
Госпожо Стоева, така ли не Ви омръзна да плюете всяко нещо, което се направи в града! След като не Ви хареса праграмата , за напред участвайте в изготвянето на сценариите за други тържества- дайте си Вашето мнение.Относно играта на актьорите по възстановката – това не са профисионални актьори , а наши съграждани. Приемете това , с което разполага града ни – дали са добри или лоши , такива са възможностите на нашите съграждани. Дай боже повече такива ентусиасти в града ни. Празненството беше прекрасно, поздравления за целия екип , участвал в подготовката.Успех и за напред!
aaa казва
за това и не претендирам със знания 🙂
До Нели Стоева казва
Да, трябва да признаем – само зарята беше хубава. Възстановката и много други неща бяха кичозни.
читателка казва
На Свиленград
По случай наименованието от свиленградчани една
улица на мое име, веднага след освобождението
на града, дето през 1874 г. бях учител.
I
Поздрав тебе, Свиленграде,
поздрав тебе, град честити,
който пръв прегръдки даде
на Българья на орлите.
Пръв излязъл из тъмница,
ти здрависа свободата,
първа – твоята Марица
отрази ни знамената.
II
Скъп ми си, о, граде мили:
мили спомени от младост
с теб душа ми са сроднили –
спомени за скръб и радост.
Някога – отдавна беше –
гост на чудна ти природа,
младата ми кръв кипеше
за борба и за свобода.
Скромен жрец на идеали,
сях лучи и живо слово,
будях съвести заспали,
готвих поколенье ново…
Помня руйната Марица
с бреговете разцъфтели,
тихо плачуща царица
из поробени предели;
край вълните тихопойни
шепнях първите си песни,
часове познах упойни,
тънях в блянове чудесни…
О, честито време бе то,
време на пориви млади,
на летежи към небето
мрак не туряше прегради.
И небето беше сяйно,
утрото всегда засмяно,
бъдещето бе безкрайно,
с рози и цветя постлано.
III
Скъп ми си, о, Свиленграде,
помнях те – и ти спомнu ме
и умилен израз даде
на таз памет – просълзи ме!
Поздрав тебе, граде мили,
наш си веч и наш оставаш.
Падна ти ярема гнили,
нека вечно процъфтяваш!
Нек и твоята Марица,
плачуща до вчера, жална,
дор до морската граница
с песен лей се триумфална.
Януари 1913