Откриха останки от Виа Диагоналис под строящата се АМ „Марица“

Проф. Николов показва открития участък от римския път

Древна магистрала под строящата се в момента автомагистрала „Марица” откриха археолози в местността „Хауза” край граничния пункт Капитан Андреево. Става въпрос за известния римски път Виа Диагоналис, свързващ  Средна Европа с Константинопол,  който минава през Белград, София, Пловдив, Одрин и оттам към днешния Истанбул.

Край Капитан Андреево вече трети месец продължават спасителните археологическите разкопки, при които бе открито уникално праисторическо ямно светилище. Работата на терен се ръководи от проф. Васил Николов и д-р Виктория Петрова от БАН.

Изключително интересна находка е установеното трасе от широко известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис. Според находките в проучения участък с дължина около 130 м той е използван от ІІ до VІ век. Изграден е от едър речен чакъл и има ширина около 18 м. Досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6-8 м. В България досега откритите участъци от Виа Диагоналис са край Харманли и Костинброд. Само край Капитан Андреево участъкът е толкова дълъг.  Находката в местността Хауза  бързо предизвика удивлението на всички специалисти по античността на българските земи и заради голямата широчина на пътя от 18 метра, заради която може да се направи аналогия с днешните магистрали. По думите на професор Васил Николов част от уникалния път може да бъде запазен встрани от автомагистрала “ Марица“ и да се превърне в туристическа атракция на входа на България и Европейския съюз. Върху праисторическото светилище обаче, на което са намерени и по-късни останки от Средновековието, както и от епохата на траките, ще мине при всички положения автомагистрала „Марица“.

Разкопките се извършват от голям екип на Националния археологически институт и музей при БАН с участието на археолози и студенти от почти цялата страна. Проучваният участък обхваща площ от 25 дка по бъдещото трасе на последните 450 метра от автомагистрала „Марица”.

Досегашните разкопки в Хауза свидетелстват за огромен археологически обект с голям хронологически обхват и изключително интересни древни останки, носещи принципно нова научна информация.

Голямата част от цялата проучвана площ е покрита със структури от къснонеолитно ямно светилище. В центъра му археолозите са открили останки от сграда, вероятно обредна постройка. Целият комплекс е ограден с два паралелни рова с диаметър около километър. В тях са намерени човешки скелети. Тепърва обаче се очакват заключенията на антрополозите дали става въпрос за първични или вторични погребения. Този комплекс от периода между 5200 и 4800 години преди Христа няма аналог в Югоизточна Европа и е сериозен принос към знанието за първата европейска цивилизация, процъфтявала в днешните български земи, смята проф. Николов. Първата европейска цивилизация тръгва от българските земи, коментира още археологът.

Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха – около 1800 – 1700 г. пр. Хр. Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост в българските земи. Третият период на използване на района е от ранната и късната желязна епоха – І хилядолетие пр. Хр. Проучени са няколко десетки тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери. Хронологически накрая идват две средновековни землянки и поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от VІІІ-ІХ век.

По график разкопките трябва да приключат до края на този месец или най-късно до първата третина на юли. Екипът от специалисти, работещи там обаче са категорични, че това време е недостатъчно за целия обем от работа, който им предстои. Затова археолозите настояват за удължаване на срока за работата на терен. Професор Васил Николов вече е изпратил писмо до министъра на културата. До седмица на място трябва да пристигне комисия, която да се запознае с работата и да прецени дали да се удължат разкопките. Това би забавило строежа на АМ „Марица”, но от друга страна е много важно находището да бъде обследвано и документирано и с най-малките подробности, смята проф Николов. Намерените ценни артефакти от находището ще останат за съхранение в Общинския исторически музей в Свиленград.