– Как приехте предложението да бъдете кандидат за депутат от „БСП – лява България”? Какво Ви мотивира да приемете тази номинация?
– Знаете, че през последните 5 години съм доста встрани от управленските и политически сцени. Върнах се към работата си в РСО „Марица”, която ми доставя удоволствие и ме кара да се чувствам полезна. Смело мога да кажа, че екипът ми е един от най-компетентните в региона по отношение на разработване, управление и изпълнение на европейски проекти. Освен това активно участваме в разработването на ефективни политики за регионално развитие. В ежедневната се дейност неведнъж се сблъскваме с грешно формулирани и дори неприложими в практиката управленски решения, които правят работата ни понякога и невъзможна. И винаги търсим начини и намираме, надявам се, най-добрите решения. Наложихме се като коректни и предвидими партньори както за местните власти, така и за представителите на бизнеса, с който работихме. Създадохме си авторитет на работеща организация, призната и от управляващите органи на оперативните програми в България. И в този момент дойде предложението на моята партия, в лицето на няколко организации от област Хасково, да взема участие в тези предсрочни избори. Донякъде, признавам си, това ме поласка и го приех като добра оценка за мен и работата ми във властта и извън нея. От друга страна, обаче, не бях напълно убедена, че това е пътят, по който искам да вървя. Замисляйки се, прозрях в предложението възможност да променя стила на правенето на политика и инструмент да поправя онези неприложими в практиката управленски решения. Истинските ми мотиви, обаче, да участвам активно в предизборната битка, ми дадоха срещите с хората през последните седмици. Убедена съм, че нямаме право да оставим страхът да ни скове и да ни върне десетки години назад. Там, където няма болница, улиците на градчето са в окаяно състояние, безработицата е уникално висока, да ти кажат, че най-големият проблем е страхът у хората. Това вече е проблем! Да не смеят хората да участват в срещите с нас, защото на другия ден няма да са на работа – те или техни близки! Това е голям проблем! Колкото и упреци да получаваме, мога да заявя, че през последната година, колкото и да беше трудно на последното правителство, хората усетиха, че някой се грижи за тях. Намериха се средства и за пенсионери, и за майчински, и за първолаци… Вярно е, който не работи, той не греши, но аз поех това предизвикателство да обясня на хората къде сме сгрешили, от какво сме се поучили, какво сме постигнали и за какво не ни е стигнало времето – те, хората, ще ни разберат и ще ни дадат шанс да продължим започнатото. Винаги съм заявявала, че на региона му липсва онова лоби, което да работи за хората в региона. Ще мобилизирам силите си да можем заедно с всички, които искат да работят за Хасково и региона, да се обединим и да се опитаме да превърнем нашия край в привлекателно място за живеене и работа.
– Как приемате правото и отредената възможност на избирателите да гласуват преференциално?
– За мен, чрез преференциалния вот се предоставя уникалната възможност на избирателите да избират определени личности, да пренареждат листите, да се избират можещи и опитни хора, които да ги представят и защитават идеите им в НС.
– Правото на преференциален вот не е ли бойкот към решенията на политическите централи, които от край време назначават служебно водачи и редят листи чрез вътрешнопартийни битки?
– Преференциалното гласуване е голяма стъпка в българската политика, защото по този начин ще се даде възможност да се изгради нов вид политика, по-демократична от всякога. Това не е личностна битка, това е естествена конкуренция, на която трябва да се погледне с добро око и ние – партийните колеги, да изиграем играта честно. Защото, ако кандидатите от една партия започнат да се клеветят помежду си, с цел привличане на повече кандидати, тогава става опасно за самата партия.
– Мислите ли, че кампанията може да бъде опетнена и очаквате ли честна битка от опонентите си?
– Мисля, че всички сме зрели и разумни хора и се надявам да няма подобни „нечисти сделки”, както с кандидат-депутатите, така и с избирателите.
– Според Вас кои са най-съществените проблеми от национално и местно значение, които трябва да се решават приоритетно в следващите години?
– Проблемите в държавата са много. Политиката на партията, която представлявам е насочена основно за и към хората, икономически напредък и социално благополучие. Нямам нищо против мащабните инфраструктурни проекти, които и през последната година продължиха да се реализират успешно, не с големи медийни церемонии по откриване, но аз си мисля, че грижата за хората и техните доходи трябва да бъде приоритет в работата на национално равнище. Дали като народен представител или като представител на неправителствения сектор, ще продължавам да работя за устойчиво местно и регионално развитие и привличане на финансов ресурс за реализиране на проекти в услуга на хората. Бюрокрацията трябва да се намали, трябва да се полагат усилия за привличане на инвестиции, които да осигуряват работни места и доходи на хората. Убедена съм, че трябва да се направи реформа по отношение на регионалното развитие, като се изпълни със съдържание областното ниво на управление. Ако планирането и управлението на ресурсите се сведе до областното ниво в страната ни, проектите, които се изпълняват ще бъдат много по-ефективни както за властите, така и за бизнеса и за гражданите. Смятам да работя и за профилиране на районите в България, като след една задълбочена дискусия и анализи се посочат приоритетни за развитието на съответния район сфери. А след това се започне реализация на конкретни проекти в посочените сфери.
– Как върви предизборната кампания? От една страна виждам, че програмата Ви е доста натоварена, а от друга страна – не виждам силно присъствие в медиите?
– Познавате ме. Не съм по предизборния популизъм, аз присъствам периодично в медиите и съобщавам неща, които съм изпълнила с моя екип и които са допринесли трайно за развитието на хасковска област. Не че не мога да сложа гумените ботуши и да извикам медиите от региона… Мога…, но предпочитам да бъда сред хората, да се вслушвам в техните идеи, да им помагам с каквото мога, без да афиширам това. И по времето на мандата ми като областен управител съм се стремяла да бъда винаги сред хората. Според мен те са основния коректив на политиците. Това е първата ми медийна изява след началото на предизборната кампания. Истината е, че исках да анализирам впечатленията си от срещите ми с хората. Исках да ги чуя! Знаете, че през последните години тези срещи не бяха част от ежедневието ми. Срещах се с представители на бизнеса, на неправителствените организации, с експерти от административните структури. За тези две-три седмици се срещнах с доста хора от региона. Опитах се да вникна в техните проблеми. Повечето от тях са свързани с ниските доходи, които за близо четири години останаха замразени, недостъпно за някои райони в областта здравеопазване, напускането на младите хора и много други, в повечето случаи, чисто социални проблеми.
Знаете ли, хората не вярват на политически обещания. Измориха се от тях. И аз не искам и няма да обещавам неизпълними неща. Това, което споделят, е че политиците се сещат за тях само по време на избори. Аз се питам – защо, например, почистваме медийно наводнени къщи само в предизборна кампания? Че то имаше наводнени населени места и преди това. Не сте ли съгласни, че държава, в която кандидат депутатите и кампании на SMS спасяват пострадали хора от бедствия, не е държава? Но най-шокиращото в тази предизборна кампания, според мен, е друго – хората чувстват страх… Това е абсурдно за една демократична страна, в каквато имаме претенции, че живеем.
Знам, че мога да опитам да реша някои от проблемите, с които всички ние се срещаме ежедневно. И знам, че мога да го направя като участвам в управлението на държавата ни в отбора на Българската социалистическа партия!