Сн.: Архив
Със „Златен век” – печат на Симеон Велики, грамота и парична награда бе отличен поетът Ивайло Балабанов, Престижните годишни отличия по случай 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, бяха връчени на творци от различни области на изкуствата за техния принос в развитието на българската култура и духовност от министъра на културата.
Докато има народ, ще има и духовност, каза в приветствието си на церемонията министър Вежди Рашидов. Днес на няколко пъти чух да се казва в залата, че времето е тежко и че има липса на духовност. Дълбоко споделям едно нещо – за истинския талант няма бездуховност, отбеляза още министърът и изрази надеждата си, че времената на деморализация на обществото рано или късно ще отминат.
Поетът Ивайло Балабанов е роден в ивайловградското село Хухла през 1945 година. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград.
Автор е на музикално-поетичен спектакъл „Съзвездие – наречено „Любов“, посветен на 25 април 2005 г. – деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС. Сред по-значимите му творби са поемите „Сила“ и „Мост“, както и стихотворенията „България“, „Допиване на последната чаша“, „Тежък хляб“, „Ивайловградски въпрос“, „Сутрешна закуска“ и „Принос към европейската история“.
Член е на съюза на българските писатели. Носител е на наградите: “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001г./, Книга на годината – 2004 г. за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, национална литературна награда „Пеньо Пенев”, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода, „Летящо перо“ – голямата награда на четвъртия Международен фестивал за поезия „Славянска прегръдка“ и др.
Ивайло Балабанов е почетен гражданин е на Свиленград, Ивайловград и Кърджали, както и почетен селянин на родното си село Хухла.
Изпаднал германец казва
Министърът на (анти)културата със звучното българско име Вежди Рашидов, който не знае къде е роден Вазов, назначен за главен мултак. Министърът на българската култура, който се определя като турчин, макар че понятието турчин никога не е било носител на етническо съдържание. Т.е. българският турчин се определя като нещо, което не съществува. Абсурдни същества в абсурдна България. Страната Абсурдистан.