През далечната 1985 година един млад диригент, току-що завършил висшето си образование в София, пристига в Свиленград. Идва с огромни амбиции, желание за работа и с мисълта да създаде нещо, което ще остане във времето. И успява. Този диригент се казва Кирил Търпов. В Свиленград името му всички свързват с детско-юношеската хорова школа „Знаме на мира”. Нейните вече пораснали възпитаници се срещнаха с диригента в навечерието на 24 май, за да отбележат 30-годишния юбилей от създаването на школата.
Срещата с бившите хористи премина много емоционално
Още през първата година от съществуването й в хоровата школа се включват 300 деца. В СОУ „Д-р Петър Берон” се създават т. нар музикални паралелки, в които влизат подбрани ученици, издържали сериозно прослушване при г-н Търпов. За да станат част от хора, децата минаваха през иглени уши, т. е. през моите, спомня си Търпов за началото на своята работа. Неслучайно музикалните паралелки са наричани „елитни” по онова време. Постепенно хорът се превръща в нещо уникално за града ни и става неизменна част от културния живот тук. През 1989 година обаче Кирил Търпов внезапно си тръгва от Свиленград след неразбирателство с тогавашната градска управа. Младият диригент с напредничаво за тоталитарното време мислене не иска никой да се меси и да налага ограничения в работата му. Още при самото ми идване поставих условие да имам свободата да избирам репертоара и изявите на хора и посоката, в която той да се движи. В един момент се оказа, че това не е така и аз напуснах, разказа диригентът. Разбирам, че за много от децата и родителите, това е било предателство, но тогава те нямаше да ме разберат, обяснява Търпов. След като разбират за напускането му, почти две седмици хористите от школата идват всеки ден с цветя в дома му. Беше като на погребение, спомня си днес, вече с усмивка, диригентът. А на изпращането му на жп гарата се събира почти целия град. Свиленград ми е дал любовта, която никой не е получавал, споделя той. След като си тръгва от тук, Търпов се установява в родния си Пловдив. Няколко години по-късно решава да търси късмета си в чужбина и през 1999 година емигрира в САЩ, където живее и сега.
Oт дистанцията на времето, Кирил Търпов признава, че не би постъпил по същия начин. Днес той идва в Свиленград с идеята да възроди музикалните паралелки, които в бъдеще да прераснат в нещо по-мащабно и значимо. Иска ми се в Свиленград да се създаде международно училище по изкуствата, което да се превърне в департамент към Тракийския университет в Одрин, например, разкри диригентът. Според него градът ни е идеалното място за международен център на Балканите за подобен вид образование. Диригентът вече е провел разговори с общинската управа в тази насока. Ако успее да получи подкрепа тук, той, без да се замисля, казва, че ще се завърне, въпреки успешната си реализация в Америка.
Досега Кирил Търпов е осъществил редица свои успешни проекти. Сред тях е основаване на галерия “Curb” в Ню Йорк през 2001 година, създаването на фестивала „Български сезони”, отново в Ню Йорк през 2003 година, основаването на Фондация „Камерно общество Млади солисти на Ню Йорк“ и други. В сътрудничество с няколко фондации в САЩ той провежда програми за културен обмен между България и Съединените щати. През 2001 г. със спонсорството от JP Morgan Chase, Търпов реализира идеята си за българо-американски арт форум „Фестивал на светлината“. Дирижирал е спектакли в Австрия, България, Чешката република, Франция, Македония, Русия, Словакия, Испания, Швейцария и САЩ. Той е единственият български диригент, дирижирал в Карнеги хол.
През 2011 година Кирил Търпов оглавява фондацията „Пловдив 2019” за кандидатурата на града за Европейска столица на културата.
Хоровата школа се включи в шествието за 24 май
И въпреки мащабната си дейност на различни места по света, Кирил Търпов казва, че пази специално място в сърцето си за Свиленград и хоровата школа. А нейните вече пораснали възпитаници му се отблагодариха с едно прекрасно изпълнение на химна на българската просвета „Върви, народе възродени!”
Вашият коментар