Една книга за петте посоки на света – Изток, Запад, Север, Юг и… Аз
Невена Дишлиева-Кръстева (1971) е преводач на художествена литература от английски език и собственик на издателство ICU. Възпитаник на Софийския университет и НБУ. Превела е над 40 произведения от съвременни англоговорящи автори, сред които книги на Филип Рот, Джефри Юдженидис, Зейди Смит, Рана Дасгупта. Преводът й на „Творците на памет“ от Джефри Мур е отличен със специалната награда „Кръстан Дянков“, учредена от фондация „Елизабет Костова“.
Живее в София, но казва, че мечтае за Свиленград. Преди месец и половина излезе книгата й „Куфарът на брат ми“. Същият куфар, с който брат й, Герасим Дишлиев – Геро, разказа емигрантската си история с пантомима, а в нея се разпознаха и разплакаха емигранти от 4 континента. Невена „облича“ „емиграцията на тялото и душата“ в думи. Двайсет и две истории. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се „връщаш“ и къде се „прибираш“? Променя ли се смисълът на думата „емиграция“? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? Двайсет и две интерпретации на тема дом, корени и чувство за принадлежност. Двайсет и два етюда за живота между езици и светове.
През септември книгата й ще бъде представена в Свиленград.
– Що за проект е „Куфарът на брат ми“?
– Този сборник се състои от двайсет и два лични разказа за днешния смисъл на емиграцията и пътя. В него се говори за езика, на кои?то се чувстваме у дома, за куфарите, които всеки от нас мъкне – независимо дали от тук до съседния град или от една страна в друга. Книга за емиграцията на тялото и емиграцията на душата, за паспортите и границите. В сборника има както текстове от известни български творци като Георги Господинов, Явор Гърдев, Иво Иванов, Капка Касабова, така и изповеди на непопулярни у нас автори, чиито думи обаче докосват по същия личен и разтърсващ начин. Последната история е на свиленградчанин – Герасим Дишлиев.
Исках книгата да представя различни като емоционалност, съдба и нагласи хора, да не са само българи, да не са само писатели, да не са само дългогодишни емигранти. Това, което не съм очаквала, е, че въпреки своята различност, текстовете ще си говорят толкова адекватно един с друг, едва ли не всеки е продължение на следващия.
– Откъде идва заглавието на книгата?
– Книгата е реплика към авторския спектакъл „Монолог с куфар“ на моя брат, Герасим Дишлиев, в който той разказва със средствата на пантомимата за пътя си от Свиленград до Париж. С това представление Геро обиколи целия свят, играл го е на 4 континента, в 25 държави, в 67 града и на 12 езика – от Свиленград до Ушуайа. И навсякъде намира разбиране и разплаква. Този спектакъл ми вдъхна увереност, че ако нещо е много важно за един човек и е разказано добре, то вероятно би докоснало и други.
– Защо „Куфарът на брат ми“ излиза точно сега?
– Аз съм от поколението българи, които през 89-та бяхме на 18. Като възпитаници на езикова гимназия, моите съученици масово заминаха да продължат образованието си навън, повечето не се върнаха. За тези 25 години от началото на 90-те до днес неусетно започнах да следя една промяна, която ме засяга съвсем лично: смаляването на света. През 1994 година, когато брат ми замина да учи във Франция, светът беше гигантски. Първото му завръщане беше три години след заминаването, комуникацията ни се ограничаваше до някоя пощенска картичка и кратко чуване по стационарен телефон, в което имахме време само да уверим другия, че всичко е прекрасно. Днес когато общувам с приятел, често не знам в коя точка на света се намира. Усещането за раздяла и отдалеченост се преосмисля. Летата ни са пълни с нашите живеещи в чужбина приятели и със семействата им, в които се говори на поне 2-3 езика. „Куфарът на брат ми“ трябваше да се появи, за да документира динамиката на променящите се граници и отношения. Неслучайно помолих всички автори да ми изпратят текстове, писани сега – моментна снимка на сегашно състояние. Не от излишна суета, а защото ме интересува как те приемат пътуванията си днес – не вчера, не в някогашния момент на заминаването си.
– „Куфарът“ е на пазара вече месец и половина. Какви са отзивите?
– Не съм си представяла, че книгата ще намери толкова сърдечен прием. Още с излизането й, най-импровизирано помолих всеки от авторите, който получи своята бройка от книгата, да се снима. Тези първи няколко снимки отприщиха лавина от фотоси на хора с книгата. Събрах страхотно усмихнат албум във Фейсбук, който ежедневно обновявам. Също така, появиха се много рецензии, читателски отзиви в Goodreads и въобще, топло и истинско посрещане. Както написа една читателка, „Книга за петте посоки на света – Изток. Запад. Север. Юг. Аз.“ Много е интересно, че почти всеки, който я прочете, под някаква форма споменава думата „терапия“. Не само авторите – за читателите явно също действа по някакъв терапевтичен начин. Та си мисля, че тази книга е с отворен край и ще бъде дописвана с всяко следващо четене.
– Откъде може да бъде закупена?
– Предлага се в почти всички големи вериги книжарници в страната, а също може да се поръча в издателството, на office@icu-bg.com, на тел. 0888328164 или през сайта ни, www.icu-bg.com. На практика всеки ден изпълняваме поръчки за цялата страна, пращали сме почти в цяла Европа. Има и електронна версия, която се продава в интернет.
Въпросите зададе: К. Атанасова
Вашият коментар