Да напуснеш родния дом, родния град, родината си! Да се разделиш с най-близките и да търсиш решение на проблемите си в друга държава, заради порока на един чичо – властта и алчността, попаднали в ръцете на простак.
Заради алчността на един чичо и неговата дъщеря и простотията на един баща, две хубави, интелигентни, учени деца напуснаха завинаги малкия роден град Любимец и дори страната. В следващите редове искаме да ви разкажем историята на един предприемач, който бе прокуден от родния град.
Преди повече от четири години по молба на своя баща Димитър, млад висшист и приятелката му, владеещи английски, немски и турски език, решават да се върнат в малкия роден град, в който е израснало момчето, за да подкрепят баща му. Той е преживял две тежки операции. Двамата се завръщат с изричното настояване на бащата да продължат започнатия преди 25-30 г. малък семеен бизнес. Макар да знаят, че в малкия град реализацията им ще бъде по-трудна, те започват да развиват самостоятелно търговска дейност във фирма „Анастас”, създадена от двамата братя, известни с псевдонима „Бабайчетата”. С този прякор са познати бащата, чичото и техните съпруги.
Още от самото започване те се отнасят с недоверие към младия мъж, непрекъснато го упрекват и му натякват за фалит. Амбициозният още неутвърден бизнесмен не се вслушва в думите им и се труди упорито по 16-18 часа на ден в супермаркет „Анастас”. Той непрекъснато търси контакти с други фирми и дистрибутори. Започва с малко капитал и малък персонал – майка си, приятелката си и една касиерка. В началото, когато са зимните месеци, му е малко трудно. Печели средства, колкото да си погаси режийните – ток, вода, заплати, осигуровки и други фирмени разходи. С много малка печалба, но с голямата си настоятелност и упоритост, постепенно той започва да стъпва здраво на краката си.
Още в началото обаче не му е разрешено да работи със собствена фирма, а към фирма „Анастас”. Това е едно от условията за започване на работата. Бяха му дадени пари за начален капитал и стока на отложено плащане. Но докато те не бяха върнати, той не беше оставен на спокойствие. Това били средства на фирмата. А къде е 30-годишният труд на баща му и майка му? Всяко едно влизане в супермаркета или търсене по телефона от чичо му беше само за тормоз и връщане на дадените от фирмата средства. Всички разходи на фирмата се деляха по равно за двете страни. Така минаваха годините – една, две, три…Всичко е по равно, но само за разходите. А приходите на фирмата са само за определени хора. Алчният чичо непрекъснато тегли конците и е вечно недоволен, иска всичко да влиза в неговия джоб. Младият предприемач непрекъснато следи цените и офертите на стоките на различните фирми и намира най-добрите цени. Урежда и взима големи количества, за да бъде конкурентоспособен. Получава бонус от фирмите за продадени количества, за да поддържа ниски и приемливи цени, но същите се укриват и не му се дават, а от собствения му склад стоките му се дават със завишени цени. Забранява му се да купува стоки от други конкурентни фирми.
Алчните му роднини отвсякъде искат да са облагодетелствани. Дори измениха на партията си – заклети комунисти с червени билети станаха членове на ГЕРБ, за да може дъщерята на чичото да влезе в десетката на общинския съвет и да стане съветничка на кмета. Г-н кмете, обръщаме се към Вас: С какви хора сте тръгнали да се съветвате, с такива, които са научени само да лъжат и крадат?
Когато се асфалтираше ул. „Христо Ботев”, на която живее кмета, въпросният чичо не можеше да легне да спи в леглото си, докато не вземе /открадне/ нещо за сън. С един помощник цяла вечер пренасяха пясък и празни палети от плочки. А в същото време зет му доставя камиони с пясък. Задавали са му дори въпроса защо пада толкова ниско да краде пясък, като зет му кара тонове, а той с усмивка отговаря, че авантата е чиста печалба. Човек, който лъже и краде брат си и най-близките си, пък какво остава за общината…Всичко това той си го има за негова собственост, защото гласува за тази партия и с гордост заявява: „Ние сме от таз, която е на власт”. Алчността му обаче не свършва дотук, защото той просто не иска да вижда преуспяващи и млади хора. Защото е научен цял живот всичко да влиза в неговия джоб – той коли, той беси, колкото и когато трябва. Примерите за алчността и лошото човешко поведение са безбройни.
Така нервите и търпението на вече утвърдения бизнесмен не издържат и той твърдо решава да напусне България. Без много мислене купува два билета за Лондон, Англия. С неуморния си къртовски труд, той доказа на своите близки, приятели и колеги, че и сам може да се изкачиш на върха. На тръгване той сподели, че не иска пари и имоти, а иска само едно – добри взаимоотношения между най-близките в семейството, които така и не успя да получи. За кратък период находчивият млад предприемач доказа не само на своите алчни, злобни и безотговорни роднини, но и на всички колеги, клиенти и добри приятели, че човек може да се справи сам с големите трудности в малкия град. С денонощната си работа той беше увеличил асортимента в супермаркета, та имаше „от пиле мляко”, а стоката му бе на достъпни цени. Така той успя да спечели доверието на хиляди клиенти. На тръгване с насълзени очи той се обърна към близките си, че не е важно какво ще ти се случи, важно е как ще го преживееш.
Разказваме тази история, за да разберат всички кое кара младите хора да напускат страната ни. Тези редове са пропити от съжалението на всички, които още не могат да преодолеят болката от раздялата с едни честни, трудолюбиви и възпитани млади хора. Тъжната истина е, че те бяха принудени да напуснат дори родината си и да отидат в чужда държава като хилядите други, решили да търсят прехраната си и да се реализират в чужбина.
С голяма болка и тъга: От съгражданите, колегите, дистрибуторите и многобройните истински приятели!
Вашият коментар