В Щит отбелязаха Еньовден с „Празник на билките”, в Сива река зажънаха ритуално

За втора поредна година на 24 юни – Еньовден, в свиленградското село Щит се проведе „Празник на билките“. Организатори на събитието бяха Исторически музей – Свиленград и НЧ „Христо Ботев 1927- с.Щит. Празникът започна в ранни зори още преди изгрев слънце и както е по традиция – на полето. Там самодейците от селото омилостивиха самодивите с изпълнение на мълчано хоро. След това започна ритуалното събиране на билки, в което се включиха и представители на СК „Изида”. От събраните билки бе сплетен голям eньовски венец. Според българската традиция той се прави от 77 билки и половина – за всички болести по земята, а половината – за „болестта без име”, обясни директорът на музея Елена Митева. Тя допълни, че в празничния венец непременно се вплита и Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила на този ден. През eньовския венец всеки от присъстващите трябва да мине по три пъти за здраве.

На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. За да се спази обичая, на „Празника на билките” в село Щит също гадаха за бъдещите женихи на младите момичета. Техният късмет бе изтеглен от менчето с билките. Силвия Дякова представи специално подготвен за празника спектакъл за Еньова буля.

Във фолклорната програма със свои изпълнения участваха самодейците от читалищата в селата Щит, Младиново, Левка, Пъстрогор, Момково и други. Програмата продължи с песни от региона, представени от Тодор и Донка Кожухарови. Празникът завърши с голямо eньовско хоро, на което се хванаха всички присъстващи.

Ден по-късно  в Сива река се състоя първи „Празник на жътвата, кулинарията и занаятите”. Селото осъмна с ранобудни жетвари и жетварки, нарамили сърпове и вързопи, а някои носеха  дори невръстните си деца, заедно с люлките.

Така започна празникът, който бе организиран от местното читалище. Жетварите  се отправиха към нивата  с каруци, за да извършат ритуалното зажънване на зърното и да пожелаят богат урожай в началото на жътвената кампания. Докато въртяха сърповете се чуха жетварски песни, а между тежките класове изпълзя костенурка. За обяд най-възрастната жена приготви лучник /счукани орехи и лук в мляко/ и разчупи голяма домашна пита, за да заситят глада. Тежките снопи жито бяха откарани на хармана в центъра на селото, та да видят най-малките, какво е  това диканя.

След това празникът се пренесе на импровизираната сцена в селския парк. Фолклорни състави от съседни села бяха дошли да се представят пред многобройната публика.

На специална маса жените се включиха в кулинарната надпревара, представяйки неустоими вкусотии, които бяха разпродадени с благотворителна цел.

Сред най-атрактивните дами бе баба Тана, която си се бе разположила на синия, отрупана с традиционните чушки, домати, сиренце, чесън, люти чушлета. Достолепната жена си отпиваше марково английско уиски, предейки на хурка къделя вълна.

Празникът завърши, както си му е редът, с тежки тракийски хора.