Високо над противниковата защита
Кристина Христова Миланова е голмайстор на хандбалния „Свиленград”. Със 139 попадения става втора в голмайсторската листа за шампионата 2015-16 година. Тя е на 23 години, от София. Започва да тренира на 12 години в ХК „Люлин”, а на следващата година вече играе за децата на ЦСКА. За кратко минава и през „Бъки” Габрово. Играе един полусезон в „Етър’64” и става шампион на България за девойки – старша възраст. Още от 13-годишна започва да се състезава и за националния отбор на България като вратар. За сега най-големият и успех е златото от Challenge tropy в Мексико. През цялата си кариера е била на вратарския пост, но при „Амазонките от Юга” хандбалният спец Павел Дженев я преквалифицира в полеви играч
– Криси, лесно ли се вкарват 139 гола в женското първенство по хандбал на България?
– За мен не беше никак лесно, защото играта в нападение ми е доста чужда и ми беше трудно да се разбирам в движение с другите момичета. Доста често аз ги обърквах, което ще трябва да изчистя от играта си.
– Вкарвала ли си повече голове с друг отбор?
– Не, от вратата трудно се вкарва/ смее се/.
– Кое е малкото, което не ти достигна да станеш голмайстор на шампионата?
– Определено обиграването с другите момичета от отбора и донякъде индивидуалната ми игра са причините да съм втора в тази класация. Смятам, че ми трябва и малко повече самочувствие и увереност в собствените си възможности. Но това са елементи, които смятам, че следващия сезон рязко ще подобря. Искам да съм максимално ефективна в полза на отбора.
– Как ще обясниш, че поддържаш едно видимо доста високо физическо състояние,
Защитата на Бъки – Габрово е зад гърба и
което ти помага много в играта?
– Физическата ми форма се дължи на това,че работя във фитнес зала и тренирам всеки ден.Но за сметка на това ми куца тактиката, където имам да наваксвам.
– Ти си поливалентен играч.Кой е любимият ти пост?
-Нямам ярки предпочитания. Харесвам всички постове, но ми е най-приятно играя като десен гард. Тогава всичко ми се получава в играта.
-Какви са спортните ти амбиции в личен план?
– Аз израснах с хандбала. Естествено е да ми се иска да играя на професионално ниво в чужбина, но явно нещо все не ми достига. Имам още години хандбал пред себе си. Надявам се, че и това ще стане.
– Как си обясняваш, че в националния отбор не си титуляр въпреки безспорната ти висока класа?
– Само от един сезон съм полеви играч и ми нямат доверие, а и все още не съм добре обиграна. Надявам се с отбора на „Свиленград” и с помощта на г-н Дженев през следващия сезон играта ми да се подобри рязко. Тогава да се надяваме, че ще вляза в националната гарнитура, за да ме видят и зад граница.
– Как попадна в младия отбор на „Свиленград”?
-Преподавателят и треньор по хандбал в Националната спортна академия „Васил Левски” г-н Върбанов, беше препоръчал мен и още няколко момичета на селекционера на „Свиленград” г-н Павел Дженев и така се озовах тук.
– Очакваше ли в първия си сезон отборът да е четвърти в шампионата, а във втория да е втори и сребърен медалист в турнира за купата на страната?
– Като за първа година ръководството на клуба изискваше от нас да не сме последни. Ние изненадахме всички с 4-тото място при дебюта си в шампионата 2014-15 година. Мисля, че всички бяха доволни и най-важното – нашата публика ни повярва. За изминалия сезон задачата ни бе да влезем в призовата тройка. Излязохме начело във временното класиране и до срещата с „Етър” бяхме еднолични лидери. Всички момичета искахме да вземем златото, но… следващия сезон!
– Макар и млада формация, с просто око се вижда, че „амазонките” сте колектив. Как го постигате за един толкова кратък период?
– Да, колектив сме. Когато се събираме, се наслаждаваме на времето с отбора и тренираме здраво. Не се виждаме всеки ден и имаме само положителни нагласи една към друга.
– Какво не ви достигна през този сезон, за да триумфирате с купата на страната и шампионската титла?
– Малко повече тренировки заедно.
-През следващия сезон накъде – с „амазонките” към нови спортни върхове или имаш други планове?
-Категорично с „амазонките“ към нови спортни върхове.
– Как изглежда свиленградската публика от хандбалното игрище?
– Никога преди не съм играла пред такава публика и толкова много фенове. Когато излизам на игрището в спортната зала на Свиленград, чувството е страхотно.
Вашият коментар