Поетът Ивайло Балабанов стана лауреат на най-престижното национално отличие за поезия у нас — наградата “Димчо Дебелянов“. Призът бе обявен по време на ежегодните Димчови поетични празници, които по традиция се провеждат в двора на къщата-музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица. Поетът от Свиленград не успя да присъства лично на награждаването заради влошеното си здравословно състояние. Статуетката му бе връчена още същата вечер от хасковската поетеса Ели Видева.
Обещах ви достоен носител. По-достоен от Ивайло Балабанов нямаме, честит да ни е, каза председателят на журито поетесата Маргарита Петкова при обявяването на тазгодишния лауреат. Думите й бяха посрещнати с бурни аплодисменти и одобрение от присъстващите. Според тях от много време насам не е имало по-заслужил носител на престижното отличие от поета родолюбец Ивайло Балабанов.
Носител на първата национална награда „Димчо Дебелянов“ през 2004 година е поетът Георги Киров. През годините досега лауреати са ставали Валери Петров, Маргарита Петкова, Иван Есенски, Недялко Йорданов, Димитър Христов и други.
Още преди години се пое инициатива поезията на Ивайло Балабанов да се изучава в българските училища. Във фейсбук има създадена и специална група, чиито участници подкрепят идеята. В поезията на Ивайло Балабанов го има онова мъдро и светло отношение към миналото, което е в състояние да повдигне духа ни днес и да даде на децата ни основание да се гордеят, че са българи, споделят организаторите на групата.
Ивaйлo Бaлaбaнoв e poдeн в ивaйлoвгpaдcкoтo ceлo Xyxлa пpeз 1945 гoдинa. Дълги гoдини живee в Xacкoвo, cлeд кoeтo ce ycтaнoвявa в Cвилeнгpaд. Члeн e нa Съюзa нa бългapcкитe пиcaтeли. Поетът е носител на редица престижни награди, сред които “Южнa пpoлeт” /1980/, нaгpaдa нa Cъюзa нa бългapcкитe пиcaтeли /1987 г./, нaциoнaлнa нaгpaдa “Извopът нa Бeлoнoгaтa” /2001г./, Kнигa нa гoдинaтa – 2004 г. зa “Пecни зa cтapo винo”, литepaтypнa нaгpaдa зa цялocтнo твopчecтвo “Aлeкcaндъp Пacкaлeв” /2005/, нaгpaдa зa пaтpиoтичнa пoeзия нa имeтo нa Гeopги Джaгapoв /2006/, нaциoнaлнa литepaтypнa нaгpaдa „Пeньo Пeнeв”, opдeн нa Haциoнaлния cъюз нa Kaпитaн Пeткo Boйвoдa, „Лeтящo пepo“ – гoлямaтa нaгpaдa нa чeтвъpтия Meждyнapoдeн фecтивaл зa пoeзия „Cлaвянcкa пpeгpъдкa“ и дp.
Ивaйлo Бaлaбaнoв e пoчeтeн гpaждaнин нa Cвилeнгpaд, Ивaйлoвгpaд и Kъpджaли, кaктo и пoчeтeн ceлянин нa poднoтo cи ceлo Xyxлa.
БЯЛА РИЗА
С едничка бяла риза, с две ангелски крила,
невидими за другите, живееше Поетът.
И точно тази риза със свойта белота
до днес го отличаваше във общата несрета.
Тя беше герб и символ, духовно облекло.
Не просто бяла риза, а жреческа одежда
и знак, че в този свят, прогнил от старо зло,
все още има песен и вяра, и надежда…
Откраднаха му ризата във снощната мъгла.
Жена му цяла нощ стоя над шевната машина,
отряза първо с ножицата двете му крила
и нова риза му уши – от ангелска коприна.
Безкрил, но пак със бяла риза, с вдигната глава,
Поетът, тоест аз, стоях над снощните си думи
и ви изплаках, мили мои, всичко затова,
защото знам, че всички сте с преправени костюми.
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Вашият коментар