Искам да науча децата да бъдат стойностни хора и да се уважават помежду си, казва Желязко Чапкънов, старши учител начален етап в ОУ „Иван Вазов”:
Желязко Чапкънов е начален учител в Първо ОУ „Иван Вазов“. Има 23-годишен педагогически стаж като преподавател само в това училище. Родом е от село Студена, където завършва основното си образование. След това учи в свиленградската гимназия „Д-р Петър Берон“. През 1986 година се дипломира във Висшия педагогически институт в град Благоевград със специалност „Начална училищна педагогика“. Още същата година постъпва като млад учител в ОУ „Иван Вазов“.
Г-н Чапкънов е един от само двамата мъже учители, които са се заели с мисията „да учат на четмо и писмо“ най-малките деца в нашата община – тези от първи до четвърти клас. Зад гърба си вече има четири випуска и девет години като възпитател. За известно време решава да напусне системата на българското образование. Любовта към училището и децата обаче го връщат отново в класната стая. Днес той посрещна като класен ръководител своя пети випуск първокласници.
– Г-н Чапкънов, през последните години професията на началния учител в България като че ли се феминизира – свикнали сме да я свързваме основно с жените. Вас какво Ви накара да се обърнете към това поприще?
– Учителите, които са ми преподавали през годините, когато аз бях ученик, са допринесли много за това да избера тази професия. Особена заслуга има моята начална учителка – г-жа Пенева, която беше много внимателна и добра. И до днес си спомням своя първи учебен ден. Бях притеснително дете и след тържеството в двора се бях разплакал и не исках да влизам в училището. Тогава тя ме хвана за ръката, успокои ме и ми показа мястото на чина. Спомням си вниманието, с което ме обгрижваше.
– Смятате ли, че е предимство да си мъж в тази професия?
– Да, определено мисля, че е предимство. Имам усещането, че децата желаят да имат господин. Навремето тази професия не беше толкова феминизирана. Когато бях студент, в моята група имаше 18 мъже. В интерес на истината обаче, след като завършиха, много от тях не успяха да се реализират. Когато започнах работа тук, също имаше доста мъже начални учители, но сега, както се казва, сме „кът“.
– Какво Ви стимулира и мотивира в работата Ви като учител?
– Ако говорим за икономически стимул, когато започвах работа, времената бяха други и заплатата нямаше такова голямо значение. Водещото беше любовта към професията, която беше престижна. Учителят се ползваше с авторитет. Преди години реших да прекъсна и да започна работа другаде. Но се завърнах, защото ми липсваше училището, липсваше ми класната стая. Липсваха ми най-вече детските усмивки и вперените, жадни за знание погледи. Навярно те ми вдъхват сили и увереност да давам всичко от себе си и да вървя в правилната посока. Това ме стимулира и е емоционално удовлетворение за мен. Не на последно място искам да отбележа, че колективът на училището е прекрасен. Още като млад учител, когато постъпих на работа, колегите ме накараха да се почувствам тук, сякаш съм у дома си.
– Кое е най-важното нещо, на което искате да научите децата?
– Искам да ги науча да бъдат стойностни хора. Още от малки да умеят да се изслушват един друг, да общуват помежду си, да зачитат чуждото мнение и да могат да защитават своето. Искам да ги науча да работят заедно, да си помагат, да приемат различните деца и да бъдат честни. Важно е децата да се уважават помежду си. Считам, че това са все добродетели, които в живота ще ги направят ценностни хора . С работата си ние, педагозите в началното образование, инвестираме в бъдещето. Първият учител е много важен, защото от него започва пътят на детето в живота. Заедно с родителите, учителят е този, който трябва да помогне на малкия ученик да се ориентира кое е добро и кое лошо. Началният учител трябва преди всичко да е психолог и възпитател, за да усеща всяко едно дете, да го накара да се отпусне и да мисли свободно.
– Как са се променили децата през последните 10-15 години? Какви са Вашите наблюдения?
– Неминуемо разлика има. Сегашните поколения имат съвсем нови потребности. Те много бързо надрастват възрастта си. Сега има много повече информация, новите технологии – компютри, таблети, смартфони са навсякъде. Децата получават повече житейски уроци. По отношение на възприемането на учебния материал – в сегашните учебници съдържанието е представено на доста висок стил, което затруднява децата. Те са принудени за кратко време да усвояват много термини, което ги затруднява.
– В тази връзка какво мислите за поредната реформа в образованието и новите учебници, с които ще работят първокласниците?
– Моето мнение е, че повечето от учебниците наистина трябва да се актуализират, да бъдат написани разбираемо, така че да е по-лесно усвояването. Сега промяната се прави на парче – само в първи и в пети клас. През тази учебна година в първи клас ще преподаваме по старите учебници, но по нови учебни програми. Например, една от промените в новия буквар е в размяната на последователността в изучаването на буквите. До момента първокласниците изучаваха най-напред гласните, след това съгласните. По новата програма ще се прилага честотният принцип, т.е. ще се изучават първо най-често използваните букви. Разучаването ще става в три последователни групи и във всяка една от тях ще са включени гласни звукове. Друга съществена промяна е, че вече учениците няма да правят звуков модел на думите, в които има „Ю”, „Я”, „Щ” и „Ь”. В учебния материал по математика няма значителни промени, освен тези, че към края на учебната година се въвеждат кръглите десетици на числата до 100. Променя се и наименованието на предмета „Роден край”, който от тази година става „Околен свят”.
– Лесно ли е да бъдеш учител в днешно време и още повече – начален?
– Никак. Постоянните промени и реформи карат учителя да чувства несигурност в системата. Налага се да отделяме все повече време на задължителна документация, допълнителна работа и все по-малко време за децата. А това е нашето основно и най-важно задължение. Системата бавно, но сигурно ни разклаща и постоянно сме в стресова ситуация. Но учителите се справят с трудностите, защото винаги са заредени с вяра. В този момент ни е нужен повече позитивизъм и отдаденост към професията, които да ни крепят.
– Как гледат родителите на Вас?
– Усещането ми е, че гледат положително. Нямал съм спънки при формирането на класове. Моите наблюдения са, че щом децата харесват учителя си, и родителите винаги имат положително отношение.
– На 15 септември – началото на новата учебна година, какво ще пожелаете на колегите си и на учениците?
– На колегите пожелавам преди всичко здраве, по-малко стрес, много вдъхновение и творчески успехи. Да им бъде спорна учебната година! На учениците – добре дошли! Пожелавам им да бъдат здрави, да имат успехи и да идват на училище с желание. А на родителите казвам: „Бъдете спокойни, вашите деца са в добри ръце и ще бъдат ограмотени!”
Вашият коментар