Психологът Пламен Василев: Свиленградчани се срамуват да се обърнат към психотерапевт

Пламен Василев е завършил педагогика и приложна психология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работил е като възпитател, като преподавател по обществени науки, като психолог. В момента е обществен възпитател към Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни в Свиленград и се занимава с частна практика в кабинета си. Потърсихме терапевта, за да разберем повече за работата му със свиленградчани.

– Г-н Василев, практикувате в собствен кабинет. Разкажете ни малко повече за него.

• Работя от близо 2 години, като в началото – с колегата Юлия Илева, която е детски психотерапевт. По стечение на обстоятелствата се разделихме. Тя си остана в нейния кабинет, аз отворих свой.

– Търсят ли услугите Ви много свиленградчани, или все още се притесняват да се обърнат за психологическа помощ при терапевт?

• Хората се притесняват. Отдавам го на това, че живеем в малък град, такъв ни е манталитетът. Голяма част от хората, които имат проблеми и би следвало да се обърнат към специалист, или не го правят от страх да не бъдат видени от познати, или ако го правят, то се обръщат към специалисти в по-големите градове. Моето впечатление е, че това разбиране започва да се разчупва и все повече хора търсят помощ.

– С какви проблеми идват най-често?

• По принцип най-често срещаните проблеми при възрастни са тревожните разстройства, депресиите, страховите неврози. Децата, с които работя, страдат от аутизъм, хиперактивност, дефицит на вниманието и такива със синдром на Даун.

– Разкажете ни за някой тежък случай.

• Всеки случай е специфичен сам по себе си. Имал съм случаи с подрастващите, с тинейджърите, мои бивши ученици дори. Имали са сериозни проблеми в семействата  си, с партньорите си, но това не са неща, които не могат да се преодолеят.

– Много често хората не правят разграничение между психолог и психиатър. Нека разясним.

• Разликата е огромна. Психологът най-общо е човекът, който ни помага да не стигнем до психиатър. Психиатърът е лице с медицинско образование, каквото ние, психолозите, нямаме.  Психиатърът е специалист, който решава проблемите на пациентите си чрез медикаменти.  Голяма част от хората, поради факта, че не са запознати, или по-скоро, че не са свикнали да се обръщат към психолог, най-напред отиват на психиатър. Доста са случаите, при които при мен идват хора с една чанта с лекарства, казват, че  проблемът си стои, че не се чувстват спокойни. Ние започваме да работим заедно, имайки предвид, че това е трябвало да започне, преди да идат при психиатър. Моят съвет е – когато човек разбере, че има някакъв проблем, преди да се обърне към приятели и семейство, нека се обърне към психолог.  Ако случаят е доста сериозен, разбира се, самият психолог ще го насочи към психиатър. Но да не правят тази грешка- първо да отидат при психиатър, а след това при психолог.

– Кога на един родител да му „светне лампата“, че детето му има проблем?

• Най-напред всеки родител трябва да наблюдава поведението на детето вкъщи. След това трябва да има обратна връзка с институцията, в която е детето- било детска градина, било училище. В нашето общество родителите все още не признават, че децата им имат проблем. За съжаление. Ако успеем да пречупим това, смятам, че нещата ще са по-лесни. И за нас, като работещи с подобна група хора, и за самите близки на човека, с когото трябва да се работи.

– Имали ли сте случаи, в които се затруднявате да помогнете?

• По-скоро ми е било много трудно да помогна на клиента си да преодолее състоянието, в което е изпаднал. Тук искам да отворя една скоба. Работата на психолога зависи от клиента, с когото работи. Най-напред човекът с проблем трябва да признае, че има проблем. След това да реши да потърси помощ. Ако тези две неща са налице, може да се каже, че 50 процента от проблема си човекът сам го е решил. Психотерапевтът е човекът, който наставлява, изслушва, дава мнението си как би следвало да постъпи клиента. Много е важно също до каква степен този човек ще се съобрази с това нещо. Волята му е от решаващо значение. Ако един човек има волята да се справи, той би преодолял много по-лесно проблемите си.

– Според това, което свиленградчани споделят, от опита, който имате до момента, можете ли да направите общ психологически портрет?

• Свиленградчани не са много спокойни. Това си е до човек. Има хора, които преживяват нещата по-леко, което е много добре за тях самите. По този начин те щадят психиката си. Живеем в едно време, в което стресът е навсякъде. За всички нас е добре да избягваме дистресът, т.е. увреждащият стрес. Не трябва да допускаме цялото това напрежение да ни повлиява.

– Тази професия по принцип е високо заплатена в другите държави. Как стоят нещата тук?

• Не можем изобщо да се сравняваме с която и да е било държава. Факт е, че тук психологията като професия все още не е широко застъпена.

– Иска ми се да поговорим и за един сериозен проблем – наркозависимостта сред младежите.

• Да, това е много сериозен проблем. На всеки 10 деца поне 3 са опитвали марихуана. Голяма част от тях вследствие минават на редовна употреба, а след това и на твърд наркотик. По повод този проблем съм работил с деца на 14-годишна възраст. Възрастовата граница все повече пада. Това са моите наблюдения. Затова казвам, че родителите трябва да обръщат огромно внимание на децата си. Никой не е застрахован. Това, че детето ти е отличник и че няма нито едно отсъствие в училище, в никакъв случай не означава, че не пуши трева или не използва друг вид наркотик.

– Занимавате се и с подготовка на кадри за военните училища и МВР.

• Да, там се държи изпит по психологическа пригодност. Кандидатите искат да бъдат сигурни в представянето си.

– Преди време активно се занимавахте с младежката организация.

• Да, но на този етап просто не ми остава време. В момента децата са тези, които инициират и действат, ние просто сме в течение на това, което се случва. Ако имат нужда от помощ, се обръщат към нас. Те успяват да се справят. Много се радвам, че успяхме да научим едни млади хора да се интересуват от проблемите на обществото. Нашият труд даде резултат.

– Бихте ли дали няколко съвета на нашите читатели за добро психологическо здраве.

• На първо място да бъдем позитивни както спрямо самите себе си, така и спрямо хората. Да се радваме на това, което имаме. Това е начинът, по който да вървим напред. Когато не сме удовлетворени от нещо, ние сами поставяме психологически бариери пред себе си.  Не трябва да позволяваме всички негативни неща, които се случват около нас, да ни влияят. Най-добрата терапия, която препоръчвам на всички мои клиенти, е срещата с приятели. Практикувайте дейности, които представляват интерес и удоволствие за вас. Ако спазваме тези неща, много по-рядко ще изпадаме в депресивни състояния.