Съзнанието ни е отворено към нови и различни неща, докато руснаците са малко по-тесногръди, казва Даниела Стамова
Даниела Стамова е на 26 години, родом от Свиленград и е възпитаничка на СУ „Д-р Петър Берон“. Завършва специалността „Български и руски език“ в Пловдивския университет с включена специализация по „Журналистика“ в „Паисий Хилендарски“. След това заминава за Москва, където учи в магистърска степен специалността „Европеистика“ в Института за чужди езици към Руския университет на дружбата на народите. Той е един от водещите университети в Русия, притежаващ статус на университет на федерално ниво.
– Даниела, откъде дойде любовта ти към руския език?
- Благодарение на учителката ми по руски език в училище – г-жа Цветана Николова, в единадесети клас за пръв път проявих силен интерес към предмета. Допреди това нямах желание да се занимавам с него.
– Повечето млади хора избират да учат и да се развиват в западните страни. Ти защо избра точно Русия?
- Всички отиват на Запад, но аз целенасочено си избрах Русия, защото за четири години в Руската катедра на Пловдивския университет бях обучена от много сериозни професионалисти. Те успяха истински да запалят интереса ми към тази страна и културата й. Преди да замина да уча там, преминах един курс на обучение и след двуседмичния ми престой в Русия реших, че искам да се върна някой ден там. Другата причина за избора ми е, че тази страна отдавна е известна с качеството си на образование.
Всички мои познати много се удивяваха, когато им казвах, че ще уча „Европеистика“ точно в Москва. Направих го, защото знаех, че в този университет ще ми предложат една по-различна гледна точка, пречупена през тяхната. Всички дисциплини включваха отношенията на Русия с Европейския съюз и затова беше интересно.
– Имаш ли някакви специални награди и отличия по време на обучението си в Москва?
- Да, получих плакет за най-добър абсолвент, а с дипломната си работа спечелих третата награда за най-добра дипломна работа. Тя беше на тема „Трансформация на българо-руските отношения в постбиполярния период“.
– Завръщането ти тук за постоянно ли е, или имаш планове да заминаваш пак?
- През последната година бях изправена пред много сериозна дилема, но в крайна сметка реших, че искам да се върна обратно в България.
– С какво смяташ да се занимаваш занапред? Имаш ли някакви планове?
- Все още обмислям по какъв точно начин да започна да се занимавам с това, което искам. Лошото е, че се изисква много време и много допълнително повишение на квалификацията, ако искаш да се занимаваш с различни международни хуманитарни дейности, с културен обмен, с международни инвент мениджмънти.
– Каква е разликата между живота в България и този в Русия?
- Разликата е огромна. Хората в момента там живеят тежко, предвид формиралата се преди няколко години ситуация. Смятам, че стандартът на живот в България е една идея по-висок от този в Русия, колкото и странно да звучи. В Москва има особено голямо несъответствие между приходи и разходи. Това, което хората изкарват като приход, не може по никакъв начин да покрие техните разходи в много голяма част от случаите. Смятам, че хората в България живеят по-спокойно. Съществува и чисто пространствена разлика. Всеки българин, който отиде за пръв път в Москва, е шокиран от простора. Когато ходих за първи път там и след това се върнах в Пловдив, имах чувството, че тесните улички ще ме смачкат.
Културата ни е все по-европейски насочена, много повече общи неща имаме със западноевропейските култури, отколкото с руската. Съзнанието ни е отворено към нови и различни неща. Руснаците са малко по-тесногръди. Друга разлика между нас и руснаците е това, че те са наистина големи патриоти.
– Има ли студентска общност в Москва?
- Аз отидох в Москва сама, но впоследствие се оказа, че в моя университет има още 12 българи. Знаех, че това е един от най-големите международни университети, концентрирани в обучението на чуждестранни граждани още от социалистическо време. Там всяка една националност си има своя общност.
– Намираш ли разлика между младите хора тук и тези в Москва?
- Не. Не намирам никаква разлика. Смятам, че младите хора по света са еднакви, тъй като те не са имали време да се сблъскат с действителността в конкретната държава и имат едни и същи интереси навсякъде.
Вашият коментар