Роксана Радева е призната от съотборничките си за „сърцето и душата” на „Амазонките от Юга”. Със самоотвержената си игра тя буквално дърпа отбора на ХК Свиленград от победа към победа. В знак на съпричастност миналата година, когато получи тежка контузия и не игра цял полусезон момичетата на селекционера Павел Дженев играха и за нея. Тази година борбената хандбалистка направи много силни игри и дори влезе в първата десетка на голмайсторките в българския хандбал.
– Рокси, как попадна в селекцията на ХК Свиленград?
– Получих предложение и прецених, че ми е време за промяна. Освен това се познавам с всички „амазонки”. С повечето съм играла в различни национални гарнитури и сме приятелки. Иначе започнах да играя хандбал в Добруджа, на 15 години се преместих в Бъки. В момента се подготвям с мъжете на Добруджа и играя за ХК Свиленград.
– Ти изнесе много силни игри през есента. Как поддържаш формата си?
– Много ми помага това, че тренирам с мъже. Усещам се и „гладна” за играта, след като дълго бях извън строя заради миналогодишната контузия. Трябва да кажа и това, че без другите момичета няма как да разкрия пълния си потенциал.
– С 25 гола попадна сред първите 10 реализаторки на шампионата. Лесно ли вкарваш головете?
– Не бих казала. По-скоро активната ми игра дава повече изгодни позиции за стрелба и момичетата ми подават в чисти позиции, така че няма как да изпусна в повечето случаи.
– Успешно играеш на различни позиции. Кой е любимият ти пост?
– Любимият ми пост е лявото крило, но рядко играя там, защото имаме много добри и по-опитни леви крила. Играя там, където прецени, че съм най-полезна селекционерът ни г-н Павел Дженев.
– Какви са личните ти спортни амбиции?
– Най-голямата ми тръпка винаги са били националните отбори. На ниво девойки се класирахме за Европейско първенство, няколко пъти печелим Challenge trophy. Тази година играхме срещу Вардар и за жалост паднахме, но изиграхме силни 2 мача. Надявам се опитът, който натрупахме, да ни помогне в първенството.
– Свиленград е само с една загуба, но пък Бъки нямат такава. Ще успеете ли да се преборите с по-младия състав от Габрово?
– Засега сме втори, но мисля, че можем и трябва да вземем първо купата и после да спечелим шампионата. Няма да ни е лесно, защото Бъки и Етър тренират всеки ден заедно и са отбори с традиции, но пък ние имаме едни от най-добрите състезателки и здрав колектив. Надявам се да няма повече контузии, които ни повлияха миналия сезон и останахме втори.
Вашият коментар