Църквата „Света Троица” – втори дом за негър бежанец от Африка

От известно време в църквата в кв. „Канаклия” – „Св. Тройца”, служи нов клисар. Неговото име не е традиционно за нашите географски ширини – казва се Идрис. Реших да се срещна с него, да поговорим, да разбера повече за него. Още щом отворих църковната врата, той беше вътре и ме прие с широко отворени ръце и усмивка, излъчваща истинска смирена доброта. На чист български език ме привества с „ Добре дошъл”. Той се съгласи да поговори с мен, макар и да не обича много журналисти. Френскоговорящ е, но знае и английски. Успешно се опитва да комуникира и на български. На няколко пъти дори се пошегува на родния ни език.

Историята на Идрис е интересна. Той е родом от Абобо. Това е град в Кот Д’ивоар – Африка. Принуждава се да напусне родината си, тъй като животът му там е много тежък. Законите почти не важат, а зверските убийства са ежедневие. Гражданските войни са нещо обичайно. Претърпява сериозни катаклизми в личен план и вижда само един изход – живот в имиграция. Тръгва към Европа и по някакъв начин се озовава в България. Целта му, както на всички други имигранти, е Западна Европа, по-точно Германия.

Архиерейският наместник на свиленградската духовна общност отец Константин успява поне засега да разубеди Идрис. Вижда го няколко пъти да ходи в църквата, разбира, че е запознат с църковните канони и решава да му даде шанс. Наема го за клисар. Дава му възможност да се чувства достоен човек, който работи и печели. Убеждава го, че и тук не е толкова лошо. И така вече повече от две години църквата „Света Троица” има своя „нов” клисар. Той е първият мигрант в нашия край, който работи в църква. Отец Константин е изключително доволен, че е успял да го назначи и да му даде възможност за препитание. Идрис е работар, работи здраво и съвестно, със задоволство, сподели отчето. Той е човек, който носи Бог в сърцето си, радва се, че има възможност да работи в името на Бог, допълни той. Отецът е впечатлен от църковните умения на новия си служител. Идрис е живял в голям църковен комплекс в Африка, където е научил църковните канони. И въпреки че техните петдесятни се различават от нашите, то той знае какво да прави.

Клисарят попада в България като бежанец през април 2014 г. Първоначално е настанен в Разпределителния бежански център в Харманли, където престоява 2 месеца. После е преместен в бежанския център в Пъстрогор и досега живее там. Той пътува всяка неделя до църквата с автобус. Понякога, когато има извънредни празнични служби и автобусът не е вариант, той си хваща такси. Макар и да му идва по-скъпо пътуването до работа, той го приема позитивно, защото знае, че отива в Божия Дом. Неговата работа в църквата е да почиства и подрежда, преди да започнат да идват хората. Много е щастлив, че има възможност и тук в България да служи на Бог. Споделя, че обича работата си.

Когато е бил в Африка, Идрис е работил в манастирски комплекс. Там той е бил петдесятник. Това е течение на християнството, което акцентира върху личния контакт с Бога, посредством кръщение със Светия Дух. Тук той е щастлив, че може да служи отново на същия Бог. Казва, че Бог е един и е вътре в сърцето и душата на човека. Клисарят харесва нашия град, тъй като е свободен и хората са добри. Опитват се да комуникират с него. Той знае малко български. Учи го в бежанския център и се справя доста добре. В края на разговора ни Идрис допълни, че с Божията воля човек може да постигне всичко. Бог е вътре в сърцето на човек, в душата му и му помага във всеки един момент.

Владимир Бъчваров