Иманяри нагло ги разпитват какво са открили
гл.ас.д-р Мариела Инкова
Екип на Националния исторически музей започна миналата седмица археологически разкопки на крепостта край село Маточина. Групата е ръководена от най-добрия археолог на музея Мариела Инкова, която през лятото ръководеше разкопките на Стара Плиска. В екипа е включена и младата археоложка Ирена Русева, музеен работник в Свиленград.
Преди да завали, екипът е успял да направи три сондажа северно от кулата на крепостта. Открит е зид с широчина от над 2 метра, като камъните са споени с бял хоросан, което го датира към периода на късната античност.
В близост до кулата, на 40 см дълбочина, са открити различни структури – битова керамика, пещ или огнище, което предполага наличие на жилище, което приблизително се датира към 13-14 век.
Сред по – интересните находки са стъклена гривна, която вероятно е и позлатена, кръгли каменни топки за прашка, оловен кистен/б.р. – метален накрайник на бич, използван при бойни действия през 13-14 век/, метални върхове на стрели и луксозна керамика.
Следите от иманяри са навсякъде, дори в събота по обяд бяхме неприятно сюрпризирани от две лица, които проявиха необичаен интерес към артефактите, които сме открили, сподели Мариела Инкова. Поведението им бе повече от неприлично, не се лигитимираха, казаха, че са от гранична полиция, но пък бяха цивилни. Луксозните им автомобили бяха със софийска и ямболска регистрации и интересът им бе единствено към това, което сме изкопали, доуточни археолог номер едно на НИМ.
Разкопките ни ще са кратки заради метеорологичните условия и финансирането, което е крайно недостатъчно. Използвам възможността да се обърна към евентуални местни спонсори – община, бизнес, физически лица, които желаят да ни помогнат. Средствата могат да се предоставят по сметката на НИМ.
Целта на разкопките е да се конкретизира стратиграфията на обекта/б.р. – напластяване на културно-историческите периоди/, да се локализират разположението на крепостните стени, да се види върху какви пластове стои кулата. Дали това е истинският Букелон, защото все още не е открит подобен надпис. Обектът е съвсем непознат и предполага години работа. Сегашните разкопки са само едно малко начало, допълни гл. асистент, д-р Мариела Инкова.
ТОДОР МИХАЙЛОВ казва
КРЕПОСТТА БУКЕЛОН, АКО ВЪОБЩЕ Е ТЯ, ЧЕ МНОГО ДРУГИ ФАКТИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ Е БИЛА НА ДРУГО МЯСТО, Е ЧАСТ ОТ ПОГРАНИЧЕН КОМПЛЕКС, КОЙТО Е БИЛ РАЗПОЛОЖЕН ПО ГРАНИЦАТА НА ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ С БЪЛГАРИЯ…ПО-СКОРО Е ПОГРАНИЧЕН ГАРНИЗОН ПОСТРОЕН МНОГО ПРЕДИ СЪБИТИЯТА, С КОИТО СТАВА ИЗВЕСТНА, А ИМЕННО БИТКАТА ПРИ АДРИАНОПОЛ МЕЖДУ ВОЙСКИТЕ, ПРЕДВОЖДАНИ ОТ ЦАР КАЛОЯН И ЛАТИНСКИТЕ ОТРЯДИ ОТ ТЕЖКОВЪОРЪЖЕНА КОННИЦА НА БОЛДУИН ОТ ФЛАНДРИЯ…САМАТА КОНСТРУКЦИЯ И АРХИТЕКТУРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПОКАЗВА, ЧЕ Е БИЛА НИЩО ДРУГО ОСВЕН НАБЛЮДАТЕЛНО-ОТБРАНИТЕЛЕН ПОГРАНИЧЕН ПОСТ ОТ АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ ТИП, КАКТО ЗАПАЗЕНАТА КРЕПОСТ ПРИ с. МЕЗЕК….СТРОИТЕЛНИТЕ ТЕХНИКИ, ИЗПОЛЗВАНИТЕ СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ И ФАКТА, ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯ ПЪТ КЪМ ВХОДА НА КРЕПОСТТА Е ОТ ЮГОИЗТОЧНА СТРАНА, ПОКАЗВА, НЕДВУСМИСЛЕНО, ЧЕ ЦИТАДЕЛАТА Е ВИЗАНТИЙСКА…МНОГО МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА САМАТА КРЕПОСТ ПОНЕЖЕ Е СВИДЕТЕЛ НА БУРНИ ВРЕМЕНА В ГОЛЯМ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ…НО НЕКА ДА ОСТАВИМ ПРОУЧВАНИЯТА И МНЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ, КОИТО ОТРАБОТВАТ САМИЯ ОБЕКТ…ПО ТИЯ МЕСТА, С МНОГО МАЛКИ И НЕСЪЩЕСТВЕНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, НЕ СА ПРАВЕНИ КАКВИТО И ДА Е ПРОУЧВАНИЯ И Е ПОХВАЛНО, ЧЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ЕДИН ДОСТА ВАЖЕН И ПЪЛЕН С ИСТОРИЯ РАЙОН…ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМЕ ДА НЕ Е ПОРЕДНОТО ЧУДО ЗА ТРИ ДНИ, ПОНЕЖЕ БЕЗПАРИЧИЕТО В БРАНША ДОСТА ИЗРОДИ И ОПОШЛОСТИ ИСТИНСКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ И ВМЕСТО СЕРИОЗНИ ПРОУЧВАНИЯ ВСЕ ПО-ЧЕСТО СТАВАМЕ СВИДЕТЕЛИ НА УСВОЯВАНЕ НА ЕДНИ СРЕДСТВА И ДО ТАМ…УСПЕХ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ…