Ася Райкова, президент на ХК „Свиленград“: Големите успехи ни предстоят, Купата е само началото

• 

  Ася Райкова, президент на ХК Свиленград

  Г-жо Райкова, на какво отдавате спечелването на Купата на България по хандбал при жените?

• Горда съм със спечелването на Купата на България от женския ни отбор. Това е голямото доказателство, че целите, които си поставихме преди 4 години се изпълняват една по една. През есента на 2014 година тръгнахме с женския отбор. Той трябваше да покаже красотата на този спорт, да запали децата по него, да нахъса ветераните, да накара спортната общественост да повярва, че хандбалът има място в Свиленград. Момичетата се справят по чудесен начин. Благодаря им!
• Кой е с основната заслуга, за да има хандбал в Свиленград?
• Не бих персонализирала отговора на подобен въпрос. Благодарение на момичетата, на работата на целия УС на клуба, на помощта на общината и персонално на кмета Манолов, въпреки спънките, ние успяхме и днес имаме представителен отбор, носител на Купата на страната, една от най-големите школи в страната, която има своите успехи, многобройна и вярна публика, която ни подкрепя всячески. Това са здравите основи, върху които ще се развива този спорт тук.
• В представителния тим няма местни момичета?
• Това вече е променено. От началото на тази година в първия отбор са картотекирани три момичета от школата ни – Айсун Агуш, Жаклин Петкова и Кристияна Димитрова.

Двоен рожден ден си спретнаха в ХК „Свиленград”. Треньорите Мария Перчемлиева и Тефик Парафитов, които са родени на 13 март, почерпиха за личния си празник, а децата от школата им подариха колаж с техни снимки. Да поздравят лично рождениците, в спортната зала, дойдоха кметът на града Георги Манолов, президентът на клуба Ася Райкова и членовете на УС Елена Манолова и Николай Колев. Преди да започне тренировката на децата, всички се снимаха с Купата на България, спечелена от представителния тим на клуба в неделя.

През 2015 година школата тръгна под ръководството на Мария Перчемлиева, млад човек с голяма амбиция. Тогава имахме отбори при 10 и 11-годишни момичета и един мъжки отбор при 10-годишните. Днес вече в школата има над 120 деца, с които работят двама треньори – Мария Перчемлиева и Тефик Парафитов. Миналата година 14-годишните момичетата станаха вицешампионки на страната. Догодина ще чакаме добро класиране при тях. 20 –и 11-годишните станаха първи в зоната.В момента в школата ни се подготвят картотекирани състезателки във възрастите 10, 11, 12 години и девойки до 16 години.




Първият ни сезон при жените завършихме четвърти от 8 отбора. Следващият сезон станахме изненадата в женския хандбал, спечелвайки сребрата в първенството и в турнира за Купата на страната. Миналата година взехме бронзовите медали в двата турнира. Тази година вече сме носители на Купата на България и сме с шансове да атакуваме титлата.

Децата също не отстъпват на каките от първия отбор. В зоната те са окупирали първите места във възрастовите си групи.

Три момичета са картотекирани при жените. Приемствеността е налице. Първият отбор са примерът, който децата следват, за да бъдат един ден част от представителния тим.

• Като млад клуб вероятно получавате помощ от Българската федерация по хандбал. В какво се изразява тя?
• Никаква подкрепа не сме получили от федерацията. Трябва да споделя огорчението си, че президентката на федерацията г-жа Бакърджиева не знае къде се намираме. Нещо повече. Тя си позволи арогантно изказване по време на връчването на Купата. Буквално призова отборите от Велико Търново и Габрово да се обединят срещу Свиленград, за да си върнат купата. Сигурна съм, че не заслужаваме такова отношение. Още повече, че за кратко време изградихме сериозен клуб с голяма школа за подрастващите.
• Как ще се развива клубът занапред?
• Трябва да задържим нивото и дори да го вдигнем още. Имаме силен първи отбор. Школа, която вече го захранва с кадри и вярна публика. Имаме нужда от по-сериозно финансиране, от нова екипировка, от материално-техническа база, за да водим ефикасен тренировъчен процес.

Убедена съм, че големите успехи ни предстоят, а Купата е само началото!