Пламен Василев, психолог: Расте броят на децата с аутизъм, ранната диагностика и намесата на специалист са ключови

Пламен Василев

Груба грешка е да се смята, че щом детето говори, диагноза аутизъм не може да бъде поставена, подчерта психологът

През 2007 година Генералната Асамблея на ООН приема резолюция 62/139, която обявява 2-ри април за Световен ден за информираност за аутизма. Информираността е средство, чрез което можем да променим живота на лицата с подобни проблеми и техните семейства, като създадем за тях една по-толерантна и приемаща среда.
Общият брой на хората от аутистичния спектър формира около 2 % от населението, което го прави най-бързо нарастващото в международен мащаб сериозно нарушение в психическото развитие. В последните десетилетия силно нараства броят на децата с аутистичен синдром.

Предизвикателствата пред общественото здраве, касаещи аутизма, се отнасят предимно до ранното му диагностициране и интервенции. Това е причината, поради която информираността по проблема е от изключително важно значение. Тук е мястото да се отбележи, че не всеки може да интерпретира правилно представената в различните източници информация, особено във виртуалното пространство. Именно заради това, дори и при най-малкото съмнение за подобен проблем, е необходима консултация със специалист. От изключителна важност е да се подчертае, че за да се постави диагноза аутизъм, е необходимо провеждане на разширена оценка на развитието и поведението на детето от мултидисциплинарен екип, който включва: детски психиатър, клиничен психолог, при неоходимост логопед и други специалисти.

Симптомите, характерни за аутистичното разстройство, са групирани по следния начин:

1. Качествени нарушения на социалните интеракции, т.е. липса на съответна и/или емоционална взаимност; трудности в установяването и изграждането на взаимоотношения с връсниците; особености в контактите и отношенията с близките; невъзможност да се поставят в позицията на другия, да разберат и предвидят неговите действия; липса на разнообразна и спонтанна симулативна или социално-подражателна игра; ограничена фантазия; затруденена регулация на емоциите и реакциите.
2. Комуникативни нарушения – пълно отсъствие или нарушения на експресивната реч; изразена неспособност за започване и поддържане на диалог; стереотипно и повтарящо се използване на речта, т. нар. ехолалии; конкретно и буквално разбиране; нарушена употреба и разбиране на невербалната комуникация.
3. Наличие на ограничени, стереотипни и повтарящи се модели на поведение и интереси, например странни повтарящи се движения с ръцете или тялото; нефункционално манипулиране с определени предмети или части от тях; специфична привързаност към необичаен предмет – лъжица, чаша, част от играчка и др.; съпротива към промяна на общия ред или детайли от личното обкръжение; желание за консумиране основна на суха храна.

Основна характеристика на разстройствата от аутистичния спектър е качествено нарушената комуникация, независимо от нивото на развитие на речта. Аутистичният спектър е хетерогенна група и включва деца с различно ниво на развитие на реч и когнитивни способности. Груба грешка е да се смята, че щом детето говори, диагноза аутизъм не може да бъде поставена, подчерта психологът. Важно е да се оцени качеството на речта и нейната адекватна социална употреба. Примерно, дете, което е усвоило голям брой думи, с които то има досег, но не ги използва по предназначение – да съобщи желание, да потърси помощ или изрази чувства, а ги повтаря ехолалийно. За такова дете можем да кажем, че говори, но липсва комуникативна насоченост, което всъщност е проблемът. Спонтанността на речта също е от значение – важно е да се отбележи дали детето спонтанно отправя вербални послания и задава въпроси с цел осъществяването на интеракция с другия, или говори само когато е провокирано чрез конкретно зададен въпрос. Дори когато речта е много добре развита, децата с разстройства от аутистичния спектър не могат да участват в пълноценен диалог – те не са в състояние да се съобразяват с позицията, мнението, чувствата на събеседника, а също така често държат монолози на теми, които ги вълнуват, но не отчитат дали това вълнува събеседника им. Без значение дали говорят, или не, разбирането на речта при деца с разстройства от аутистичния спектър е буквално и ограничено, продължава специалистът.

Освен нарушенията в социалните интеракции и комуникацията, при децата с подобно разстройсвто, се наблюдават и т. нар. сетивни нарушения – намалена или повишена чувствителност към определен звук, материя, храна, допир и др. Спектърът на аутистичните разстройства включва деца с различно развитие на речта и интелектуални умения. Около 75 % от децата с подобно разстройство имат интелектуален дефицит. Тук трябва да се отбележи, че интелектуалните постижение при тези деца са изключително неравномерни. Едно дете може да демонстрира приблизително съответни на неговата календарна възраст или дори надвишаващи я умения, към които има афинитет, и същевременно – много ниски умения в други области.

Ранното диагностициране на проблема и адекватната намеса на специалисти – специални педагози, психолози, логопеди, е най-добрият начин за максимално преодоляване на дефицитите на детето и пълноценната му социализация. Разбира се, от голямо значение е и подкрепящата среда на семейството, близки, приятели, учители и съученици, категоричен е Пламен Василев.