Областният управител на Хасково Станислав Дечев участва в поклонението по повод 105 години от кървавата есен на 1913 година, когато в района на днешния град Маджарово са избити над 2000 български бежанци от района на Одринска и Беломорска Тракия. По традиция община Маджарово организира поклонение в памет на невинните жертви и преклонение пред подвига на воеводите Димитър Маджаров и Руси Славов, които спасяват от гибел над 20 хиляди български бежански.
чужбина Петър Харалампиев, народни представители от хасковски избирателен район, сред които Никола Динков от Свиленград, кметове на общини от област Хасково, представители на тракийските дружества от цялата страна, наследници на тракийските бежанци, граждани и гости на Маджарово. По-късно официалните лица поднесоха цветя пред паметниците на воеводите Руси Славов, Димитър Маджаров и Капитан Петко Войвода.
Станислав Дечев се обърна към тракийските наследници с думите:”Историята помни имената на героите, а не на убийците. Затова днес ние честваме паметта на тракийските мъченици и техните спасители Димитър Маджаров и Руси Славов! Поклон пред тях и безграничния им героизъм! Да живее България!”
Историята помни, че преди 105 години кървавият път на тракийските мъченици, жертва на туркия геноцид срещу българите, приключва на 4 октомври с преминаването на р. Арда при село Ятаджик. Но и тук пред прага на България злощастният план на Турция не спира до разоряване и унижение на тракийските българи. Турците устройват засада на движещата се колона и ненадейно връхлитат върху народа с мечове и куршуми. Започва кървава битка между многобройния освирепял враг и малобройните български четници. Останалите живи бягат към Арда, в чиито буйни води потъват много жени и деца. Бреговете са покрити с трупове на обезглавени старци и деца с избодени очи. Водите потичат в ален цвят. Тръгналите от бреговете на Бяло море българи по пътя към Стара България да търсят спасение се оказват тук, в Ятаджик, в коравата прегръдка на смъртта. Загиват повече от 2000 души.
Жени Желева казва
Бабите и дядовците ми от страна на баща ми са бежанци от Одринска Тракия. Поклон пред паметта на жертвите и нека не ги забравяме.