Поздрав тебе, Свиленграде!

По случай наименованието от свиленградчани една
улица на мое име, веднага след Освобождението
на града, дето през 1874 г. бях учител.

Иван Вазов,

учил на четмо и писмо малките свиленградчанчета преди 144 години в Червеното училище.

На Свиленград

Поздрав тебе, Свиленграде,
поздрав тебе, град честити,
който пръв прегръдки даде
на Българья на орлите.

Пръв излязъл из тъмница,
ти здрависа свободата,
първа – твоята Марица
отрази ни знамената.

Скъп ми си, о, граде мили:
мили спомени от младост
с теб душа ми са сроднили –
спомени за скръб и радост.

Някога – отдавна беше –
гост на чудна ти природа,
младата ми кръв кипеше
за борба и за свобода.

Скромен жрец на идеали,
сях лучи и живо слово,
будях съвести заспали,
готвих поколенье ново…

Помня руйната Марица
с бреговете разцъфтели,
тихо плачуща царица
из поробени предели;

край вълните тихопойни
шепнях първите си песни,
часове познах упойни,
тънях в блянове чудесни…

О, честито време бе то,
време на пориви млади,
на летежи към небето
мрак не туряше прегради.

И небето беше сяйно,
утрото всегда засмяно,
бъдещето бе безкрайно,
с рози и цветя постлано.

III

Скъп ми си, о, Свиленграде,
помнях те – и ти спомнu ме
и умилен израз даде
на таз памет – просълзи ме!

Поздрав тебе, граде мили,
наш си веч и наш оставаш.
Падна ти ярема гнили,
нека вечно процъфтяваш!

Нек и твоята Марица,
плачуща до вчера, жална,
дор до морската граница
с песен лей се триумфална.

Януари 1913