По стъпките на митрополит Герасим Струмишки

На 1.12.2018г. се навършват 100 г. от смъртта на митрополит Герасим Струмишки. Той е роден на 5 октомври 1860 г. в Мустафа паша със светско име Георги Димитров Байрямов. Първоначалното си образование получава тук през 1874 г., в класното училище, искрата на родолюбие у него вероятно запалва младият учител и поет Иван Вазов. Г. Байрямов учи в българското духовно училище в Одрин, приема монашество, а през 1889 г. завършва Киевската духовна семинария. От 1889 до 1891 година е законоучител при Солунската мъжка гимназия и дякон; същата година става йеромонах, Българската екзархия го изпраща за председател на българската община в град Струмица. За кратко е и председател и на българската община в Битоля (1897г.). На 20.07.1894 г. е възведен в сан архимандрит.
Работи неуморно за отстояване на българщината в Македония в условията на силен натиск от страна на гръцката и сръбска пропаганда, успява да привърже към себе си паството. На 22 декември 1897 г. той е ръкоположен за каноничен струмишки митрополит под името Герасим Струмишки. Родолюбив, общителен, надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия. Той е автор и на научни трудове с историко-географска и църковна тематика. Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 година в София. Погребан е по негова воля в криптата на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Струмица, чийто строеж инициира той.
Във връзка със 100-годишнината от неговата кончина по предложение на Историческия музей, Общинската администрация в Свиленград организира група, която в края на миналата седмица посети местата, свързани с паметта на митрополита в Македония. Инициативата „По стъпките на митрополита“ получи от Министерството на културата правото да ползва логото „2018 – Европейска година на културното наследство“, в която се включи и РИМ-Благоевград. . Женският манастир в Берово бе първият посетен обект. Д-р Биляна Карадакова от музея в Благоевград запозна пътуващите с дейността на митрополит Герасим в Македония и борбата му срещу гъркоманството и „бабите-сърбоманки“, за историята на манастира и старите целебни икони разказа една от монахините. В стария, но добре поддържан манастир, запалихме по свещ в памет на предците, работили за утвърждаване на род и родина. Насладихме се на природата на този район, отдъхнахме на чаша кафе и продължихме към Струмица.
Градът, носещ името на реката, която преминава през него, ни посрещна окъпан в слънце. Днес наброява около 30-35 хил. души население. За първи път в писмените извори селището се споменава от римски историци с името Астраион, от края на II век – с името Тивериопол. След заселването на славяните тук получава днешното си име. В IX век Струмица влиза в пределите на Първата българска държава, след битката при Беласица в 1014 г. попада под византийска власт. След 1019 г. Струмица е многократно споменавана като една от основните митрополитски епархии на Охридската архиепископия. През XI—XII в. градът е описан като богат с обработени полета, лозя и градини.
В османския период в Струмица се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана българска църковна община. През март 1870 година в града отваря врати новобългарско училище, но гъркоманите се оказват по-силни и много скоро училището е закрито, а учителите – заточени. Двете църкви в града – опожарени и разрушени напълно, възстановяването им не е разрешено.
Въпреки преобладаващото българско население и искането за присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава след Руско-турската война от 1878 г., закриването на българските училища в Македония продължава, закрито е и училището в Струмица.
През 1897 г. със султански берат в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Герасим. До началото на ?? в. в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. В такава една обстановка митрополит Герасим упорито и неуморно се бори за утвърждаване на българщината чрез църковното и образователно дело. Една от задачите му е да съгради черква. И успява. През 1911 г. е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „Свети Св. Кирил и Методий“. Градът е освободен от османска власт на 21 октомври 1912 г. по време на Балканската война от Българската армия. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. градът е изгорен. Професор Васил Златарски в рапорта си до Началник щаба на действащата армия пише: „Градът, почти наполовина разрушен и опожарен от
гърците и гъркоманите, които, напущайки в 1913 г. завинаги Струмица, изгорили къщите си и дори църквата, представляваше твърде жалко и грозно зрелище, макар и да завзема такова чудно географско положение. Там са настанени бежанци от Кукуш, а напоследък и от Дойран.“
Така се наслагват драматичните исторически събития, че отреждат на митрополит Герасим главната роля – да се бори за изграждането и възстановяването на българската църква. И успява.
Почитта на хората към неговата личност и дело, води до изпълнение на последната му воля „да не бъде погребан в общ гроб, а в църквата, съградена от него”. Умира на 1.12.1918 г., днес тленните му останки лежат в криптата на старата църква, над която се издига новият храм.
Предречено от съдбата или не, гордият родолюбец не доживява до 1919 г., когато след края на Първата св. война по силата на Ньойския договор Струмица и Западните покрайнини са отнети от България и дадени от Антантата на Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.
Независимо от историческите преврати на времето, съграденото от него остава. В Струмица се тачи паметта на митрополит Герасим Струмишки. 100 години след неговата смърт отец Димитър от църквата „Св.Св. Кирил и Методий“ в Струмица продължава въодушевено и със задоволство да разказва за борбения дух и стореното добро от митрополита. А на гроба му винаги гори свещ. Народната мъдрост „направи добро и го хвърли в реката, то само ще дойде при теб“ се убедихме, че действа. Сърдечно ни посрещна не само отец Димитър (Митре), любезни и гостоприемни бяха и работещите 24-ма служители в Музея в Струмица. Запознахме се с историческото развитие на града, с неговата история и поминък. Част от културно-историческото наследство на Струмица е и съградената от митрополит Герасим църква „Св. св. Кирил и Методий“.
Освен че Струмица е известен център на земеделието, днес е и един от най-бързо развиващите се градове в Македония. А представянето на културно-историческото наследство на региона чрез музейното дело е от първостепенно значение за младата държава Македония.
Групата от Свиленград имаше възможност да се наслади и на Охридското езеро и Стария Охрид, да се подмлади на Билянините извори, да разгледа претрупания с паметници център на македонската столица Скопие.
Пътуващите изказват благодарност на ръководството на Общинска администрация и лично на кмета инж. Георги Манолов за реализирането на това пътуване назад във времето.