Момчил Марчев – за дигиталния маркетинг в дълбочина, с емоция и мерак

Момчил Марчев е създател на Уеб Дизайн България и Digital Extreme. www.eXtremeSEO.net е специализираният му фирмен сайт за SEO – оптимизация на сайт, а два – www.serm.bg и www.digitalpr.bg пък засягат темаta за управление на онлайн репутация, област, в която се чувства новатор в България. Един по-различен изказ за дигиталния маркетинг става на сайта му www.inboundmarketing.bg, а може би най-практичния учебник за бранд мениджмънт пък имаме благодарение на него www.digitalagency.bg. В таргет нишата на интернет реклама е застанал пък сайта му www.extreme-advertising.com с полезен блог по темата и качествени услуги разбира се.

През последните няколко години е бил лектор в SoftUni, на семинарната част на „Сайт на годината“ и на конференции като Indit BlackHat.

В личен план е фен на осъзнатото съзерцаване на природата и нейните закономерности, лафа (чести срещи с приятели, дълги лежерни следобеди по баровете и кафетериите), ходенето по готини места тип природни забележителности и духовни храмове и светилища.
Хоби – психология и приложни занаяти, обича още да кърти стени и след това „пъргаво“ да претворява нови дизайн концепции в сферата на вътрешния дизайн.

Кажи ни малко за себе си? Как те откри дигиталното начало, каква беше подготовката ти от живота като опит за тази среща? Обичаш ли си работата? Кауза ли е тя за теб? Как балансираш, как почиваш?
Учих 9 години сборно електроника и оптични и мобилни комуникации, ама ми „счупиха“ кефа даскалите с „ниско подаваните топки“ в предаването на практически познания и аз им се разсърдих и завинаги и то доста бързо избягах от тази сфера на индустрията / комуникациите. От инженерията останаха свестни приятели една шепа и практичното и логично мислене (нали на старогръцки, инженер значи мислещ, така май бях чел 🙂 нейде).
После 2002-ра дойде уеба, пуснахме първите сайтове с шепа колеги, режехме едни HTML-и и дивяхме родната публика и помагахме на дигитално прохождащия бизнес. SEO за мен стартира 2004-та, не без помощта на двама-тримата грамотни като Огнян, после Клокси и т.н. След това Калин Каракехайов също ме е побутвал в правата посока и Драго  дълбоките си познания в областта, придобивани дълги години в Москва. Абе, помагахме си, много и честно и често, откривахме цели нови светове.

Колко голям е дигиталният маркетинг?
Дигиталният маркетинг е точно толкова голям „колкото са големи мечтите“ на търговците и „деятелите“ в сферата на услугите, каузалните притежатели на фондации, та дори не на последно място и на тези с мераците за верни комуникации на институциите. Само дето да, мечтите следва да се претворяват и там понякога хората имат нужда от професионална помощ от дигиталните специалисти. Срещите на бизнеса с маркетинга могат да бъдат съдбовни по начин „пета симфония“ или „ода на радостта“, та даже и „сватбен марш“ може да засвири – когато от клиент от агенцията си доволен, не я сменя ей така. В държавите с развита икономика дисциплината „големее“ много, в по-слабите има и вариантите „обади се на приятел“ или още по-грешното на братчеда с компУтУра. Българинът не е свикнал да плаща за услуги, капитализъмЪт не е още в разкошната си форма и да си признаем и конкурентното начало не е така стеойно поставено. Сега, майтапа на страна, ЕС в доста статистики отчита, че ръста на покачване на цените на услугите и самите рейтове на тези цени в България, в сферата на услугите са най-ниски. Електронните комуникации може да са модерни, но не са изключение от това общо изчисление.
При все това, специалистите ни още от 2006-та година според мен са на световно ниво в SEO. Няколко години след това заимахме и успешни соушъл маркетолози (просто Марк се сети – февруари 2004 г., Кеймбридж, Масачузетс, САЩ ), сетне и  специалисти по глобална дигитална (общата картина на електронния маркетинг), бизнес и B2B комуникация, управление на онлайн репутация, бранд амбасадори, инфлуенсъри маркетолози.

Какво е SEO (Search Engines Optimisation) и защо казано още най-обшо защо сърч маркетингът е важен?
SEO оптимизацията е онзи механизъм в дигиталния маркетинг, който води таргетиран трафик чрез извеждане на органични резултати от/след потребителски запитвания (в сърч резултатите (SERP)) в търсачки като Google. Органикът, за разлика от платената реклама е нещо като „рогът на изобилието“ / заслуженият „пир“ на класираните логично / бяло / с качествен кънтент и добри продукти / услуги за всички сайтове на компании. Към маркетинга в сърча може да се добави според мен и PPC (Pay Per Clik) рекламата.

Може ли да се каже, че Facebook обира емоциите и „дуе свирката“, а SEO оптимизацията е пълнозърнестото, топ ниво на логиката, вярното класиране в резултатите от търсене, някак без експлоатация на настроения, прагматикус?
В SEO оптимизацията също има много емоции – дори точно тези експерти, които успяват да излязат от суховатите инженерни способи и примерно имат добро почитане на съдържанието вече отиват „с едни гърди напред“. Признавам, че дори на „завряни в нещата“ като мен често ми е трудно да създавам достатъчно viral content, но това е умение, което се придобива с практиката, а да, добре е да има априори и щипка талант.

Коя социална мрежа продава повече? Сравни и други ако желаеш, не го свеждай само до двете по-горе.
Правило в маркетинга е, първо стоката „пътеводна звезда“, която те позиционира на пазара и осветлява твоята таргет група в голям %. След това разширяваш пазара, обикновено със стоки и услуги от типа „дойна крава“ 🙂 После може и някакви „рискови инициативи“ като иновативни решения да се опиташ да лансираш / пласираш, да разширяваш аудиторията за облъчване (разширяване на фунията обичат да казват класиците). Дигиталният специалист ТРЯБВА да е плътно до бизнеса в този процес, трябва да формира този процес – процесът на ПРОДАЖБАТА!

От друга страна каналите за „диги инициативност са верни помагачи“ в зависимост от бизнес сектора, в който оперирате. Ако сте B2B ориентирани, то LinkedIn е мястото. Ако продаваш емоушън стоки с таргет „голямото междучасие“ като печни, пържени, хрупкави курабийки/чипсове/пелети то мощната кампания с приложения във Фейса ще е по ОК, да, наблюденията за младите е вече даже Instagram – “маркетинг на килограм – шегаа“. Наскоро бях на „Продавай успешно в Румъния 3“, там за съседната ни страна ел. търговците споделиха за супер успешни продажби в SnapChat за електроника и модни дрехи – да, да имаме предвид, че сегментирането на пазара е важно (така и сетвайте и миксвайте каналите). Друг, на същото събитие спец сподели, че „мъка канска“ е видял 6 месеца в опит за пробив с хостинг услуги за азиатския пазар – просто не отчел нещо от типа, „може много да говорите през деня на домакините (те имат повече свободно време, там често не работят), но решенията в тази част от земното кълбо за покупки се взима от главата на семейството. Направили корекция в посланието и реципиента и оппп – бууум.

Кой канал от социалните е най-скъп за маркетинг и реклама?
Зависи от целите – например в Google Adwords, в настройването на кампаниите, при подбора на ключовите думи и фрази за работа е добре да се изключват стоп фрази, прекалено общи думи, не точно описващи нишата, а пък скъпи на клик. С предварително задълбочено изследване подбирането на ключовите думи следва да формира семантично ядро с keywords с най-високо търсене от страна на потребителите и възможно най-ниско ниво на конкуренция от други рекламодатели – ако рецептата не се спази – стават харчове излишни – става скъпо, да.

По принцип LinkedIn  е сред най-скъпите по показател CPM – разход по показателя достигане до 1000 потребители. В последните години на сравнителен принцип Фейсбук доста по скъп става от Инстаграм.

Да туитваш или да си изчерпателен, тотален и подробен в Линкедин? Ясен, без идиоми и училищен жаргон, така ли стоят нещата в Линкедин?
Ако искаш да си ясно „ръкоположен“тийн бранд, споко си джиткай яко на жаргон и пак ще ти откликне аудиторията. Ясно Фейс ту фейс медията е по-ок, както казахме и Инстаграм и твиткай на воля със слоугани крилати, качулати 🙂

Ако искаш обаче да намериш подизпълнител за сериозна работа, партньор за бизнеса (разни други B2B схеми като франчайз) няма как „слагаш малко смокинга“ и говориш по протоколно.

Като цяло обаче мобайла побеждава „седящият бик“ на десктоп машините – ау-у-у що диги изречение, пълно с чуждици, (смее се), само за майтапа и звучкането го написах. Така, че както бизнес дамите отиват по маратонки в корпорациите и сетне, на вратата на офиса слагат токчетата, така и маркетинг специалистите следва бързо да „скачат от дънки във фрак“. Много следва да сме пластични (ето, не казах флексибъл – сме се пак) ние експертите по дигитални комуникации, за да сме адекватни на живота и на улицата и във фабриката и по коктейлите на скъпи яхти – визирам не снобарията в ситуацията (смее се), а така наречените рич кънтент стратегии например – така ми казаха на http://masterevents.bg/contentmarketing/ преди дни)

Интернет медиите и каналите по-модерни читаеми ли са от традиционните? Ако да защо, заради интерактива, комуникация пряка с потребители или?
О да, потребителското преживяване е термин на нет обществата и предмет на обследване от интернет маркетолозите. Идолът ти е близо, някак естествен в социалните мрежи, все едно си го пипнал. В групите се чувстваш обгрижен / спомага ти се real time за всичките ти профи тъжения и проблеми, а в други такива си близо до приятелите си в сферата на екстремните спортове например, които обичаш / практикуваш. В някой форум от типа „направи си сам“ пък се научаваш как да разбиеш бетонна стена и да си направиш на мястото й бар плот.

Какво мислиш за социалните медии като трибуна, себереализация, пъчене на его, тролене, инфлуенсване и така нататък, все едни отново китни думички?
Те са чудесен канал за личностно израстване, трупане на имане в сферата на меките умения казано по друг начин. Те са катализатор за развитие на бизнеса, нещото в / върху което се опитвам да се вграждам / реализирам като медиатор и специалист – като междинното звено между реализацията на стоките и услугите на бизнеса и неговите клиенти. Да, категорично, каналите за комуникация тип социални мрежи могат да дават добавена стойност на бизнеса, да комуникират с клиенти и да правят всичко онова, което и реалния живот предлага на потребителя. Е, не могат да направят „игра на фунийки в квартала“, затова децата трябва да са и навън, да, онова перфектното усещане за свобода НАВЪН:) – деца, не се заседявайте по цели дни в профилите си! Пъченето на его да, по лесно си е да се напъчиш в нет среда, то затова в България на протест във Фейса „под буката“ 200 000, на площада 20 000, та и по малко. Инфлуенсърите са сериозно нещо за правене на маркетинг, даже не мога да кажа авангарден, от доста време си е вече. Те нали на български се превеждат лидери на мнение, да така е, дефакто в момента се отчита, че влияят повече на общественото мнение повече от журналистите. Имайте „хабер от мен“, не всеки журналист на автомат става инфлуенсър има си специфика. Много са силни ако ги ползвате в общия микс при кампания за брандинг и управление на онлайн репутация – понякога даже са без алтернатива.

Троловете признак за слабо развита демокрация / култура / слаби ценности / ли са или ежедневие? Как е по света, закони …?
Ами знам ли, едно е ясно, че могат да достигат гигантски размери идеологии качени на „супер коли със много тролосили“. Фалшиви профили, новини и хакерски атаки, тип Путин избира Тръмп са измерители на макро-рамковия проблем. В Азия обаче, макар и слабо развити държави да има доста, там има и забрани от типа да не ти се „вижда лицето“, нещо което става и в социалните мрежи и то естествено се пренася от реалния живот – релационе / безапелационе. Така, че малък е процента на пакостници там например. В Турция има много хакери на глава от населението, което пък пак е интересна статистика. Слабите ценности незнам как да ги определя, на местно ниво са доста различни, а Мрежата е глобална,. Може би следва да наблюдаваме процесите в света на тема Глобализация, тя май не успя примерно на ниво Европа дори. Та така че, хора / колеги, таргетирайте и сегментирайте, отимвйте априорни данни за етнически и исторически наслагвания на таргета си.
Проблемът пък с ценностите (като ме питаш за тролове) е някак общочовешки, многопластов проблем, касаещ и първите 7 години, не толкова каналите за дигитална комуникация и не само.

Българинът има ли интернет потребителска култура, морал и етика?
Добре е да мога да кажа „да“, но чалгатрополиса, футболното хулиганство, незачитането на даскалото и даскалите, бягането от час (картинката на съсипията в средното образование) дава отражение навсякъде в живота. Средно образование = средно ниво на обща култура = формиране на ценности.
Беднотията също е фактор, тате като ти даде днес три лева, или хапваш и излизаш на кафе или в Мола или седиш дома пред ПЦ-то. И то избива, това дето не се виждаш с хора, разюздва, създава чувство за безконтролност – друго е да се гледаш с някого на 4 очи. Така се ражда естественото тролене и хейтърството, да, разбира се, че има и платено в паралел с платените протести на плочника пред МС и НС.

Инфлуенсърите надминават ли като „влияние“ / пример / лидерство / доверие журналистите и PR-ите в световен и в БГ мащаб? Как е мащабирано това именно в социалните мрежи?
„Инфлуенсърите работят със същата социална валута, която ползват и медиите – доверието. PR-ите също, независимо, че понякога са в сянка и го градят за друг. Доверието се печели трудно и се губи много лесно.“ – така беше отворил (съвсем малко перифразирам) моят колега Александър Кръстев (bookmark.bg) на този въпрос. Съгласен съм с него.

И Алекс продължи така – „Разбира се, дигиталната комуникация има значително по-голяма скорост и гъвкавост и процесът на печелене на последователи е  ускорен, но това не го прави по-лесен. Всички искат да са инфлуенсъри, но не е така елементарно това да бъде постигнато – нужни са постоянство, конкретна ниша и искреност с аудиторията. Защото аудиторията разбира много ясно дали нейният фаворит я лъже и рядко прощава прегрешенията.“ – адмирации за Алекс – брилянтно обяснение, няма какво да добавя.

Кажете ни малко повече за това дигитално пространство какви типове професии „зове“ / търси / потребява, къде се учат тези специалности и каква е реализацията на младите хора у нас и в чужбина с тези познания?
Нов български университет, SoftUni, Международно висше бизнес училище и ТУ са по-официалните и сертифициращи места. Има доста успешни курсове от колеги с огромен практически опит – който търси намира, апокрифно беше доста отдавна, когато започвахме моето поколение.

Високо платен ли е диджитъл занаята?
Не колкото на програмистите, защото там чуждите инвестиции в кадри и база са огромни. Но може би след тях, да бъдем честни май да. То това ако степенуваме ИТ бранша де, не се чувствам подготвен глобално за страната да сравня за всички други специалности. Администраторите също са добре платени в България, 3D дизайнерите също. Да добавим и специалистите по UX, които са всъщност съвсем тясно свързани с дигиталния маркетинг – няма читав одит на сайт без тях,а не бива да мислим на автомат, че SEO специалистите са задължени да го могат.

За да завършим (явно това е последен въпрос) с нещо патетично и зареждащо – ДИГИТАЛНИЯТ МАРКЕТИНГ е чудесна професия, всемирно – всеобхватна, изискваща и същевременно потребяваща огромна обща култура и технологично познание в процеса на разгръщане на резултатите МУ в полза на бизнеса.