Екипът на e-svilengrad.com честити 100-годишния рожден ден на Елена Керезова от Свиленград. Такива поводи за празник днес са рядкост, затова сме горди да изразим почитта си към човек с толкова богат жизнен път. Желаем на столетницата здраве, бодрост на духа, за да съхрани дълго силите и мъдростта си.
Елена Фотева Керезова е родена на 27 ноември 1918 г. в занаятчийско семейство. Те са родом от с. Юруш (дн. с. Дилофос), Гърция. Има три сестри и един брат. Той загива, когато е войник. По-голямата й сестра почива на 92 години, а по-малката – баба Фота, в момента е на 95 години. Баба Елена има една дъщеря и двама сина. Единият почива, когато е на една годинка, а другият – на 23-годишна възраст в катастрофа. Има три внучки и шест правнуци. Най-малката й правнучка е на шест години и половина. 
Семейството й се изселва в Големанци (Хасковско), а след няколко години се установява в с. Капитан Андреево. Баба Елена е пълна отличничка, завършва 6. клас в свиленградското село, има огромно желание да продължи обучението си гимназията в града, но поради финансови затруднения, това не се случва. След това започва да пасе воловете на баща си с…книга в ръка. Малко след това от заставата я забелязват и избират да помага при отглеждането на децата на военните. С това се занимава Елена Керезова в продължение на три години.
Връща се в с. Капитан Андреево, където се запознава с бъдещия си съпруг Фоти Керезов. Женят се и тя започва да работи във фабрика „Коприна“, където извършва технологичен процес за получаване на сурова естествена коприна – свилоточене. След това се раждат децата й. Следващата й професия е продавач в магазин за хляб и мляко. Пенсионира се в павилион до РПК-то. После се отдава на гледане на внуци.
Баба Елена никога не е лежала в болница. Единственият по-сериозен здравословен проблем, който е имала, е рязък спад в нивото на хемоглобина преди 5 години. Изненадва всички, когато се възстановява и изправя на крака, тъй като лекарите, които я посещават, не й дават никаква надежда за живот.
Столетницата се храни основно с постни ястия, не обича месо. По няколко пъти на ден яде по една глава арпаджик с хляб, което й помага да бори склерозата. Споделя, че за една зима изяжда 2 кг от дребните луковици. Живее с дъщеря си и зет си, но сама се къпе, храни и обслужва.
Баба Елена чака правнуците да й дойдат на гости с нетърпение. Учи ги на стихотворението „Непослушният Васко“, което дори рецитира при посещението ни в дома й.
Щастливото събитие юбилярката ще отпразнува в местен ресторант с най-близките си хора.
Вашият коментар