Нидал Алгафари: Всичко опира до любовта. Това е качество, което човек трябва да притежава, за да е добър

Нидал Алгафари е роден на 18 декември 1965 година в София. Майка му е българка, баща му произлиза от един от най-старите родове на Дамаск, Сирия. Баща му следва в България, там се запознава с майка му. До 14-годишна възраст Нидал живее в България, след това заминава в Сирия за шест години. Там завършва средното си образование в електротехникум. По линия на Комитета за българи в чужбина се завръща в България, за да продължи обучението си във ВМЕИ “Ленин”, специалност “Електронна техника и микроелектроника”. Отказва се в трети курс и кандидатства “Кинорежисура” в НАТФИЗ. От втори курс работи като режисьор в БНТ. Автор и режисьор е на предаването “Ку-ку”. Продуцент, съсценарист и режисьор е на игралния филм “Ла донна е мобиле”, продуцент и режисьор на телевизионните предавания “Наблюдател” и “Анонси”. Нидал Алгафари е и режисьор на документалния филм “Сирия-история и легенди”. Близо две години е изпълнителен директор на Българската национална телевизия, а след това политически PR. Женен е за българската психотерапевтка и писателка Мадлен Алгафари, с която имат дъщеря и син.

Нидал Алгафари по време на представянето на четирилогията в НЧ „Васил Левски-1933“, кв. „Гарата“

В момента Нидал Алгафари е един от най-продаваните и популярни български писатели. Автор е на тетралогия, която представи преди няколко дни и в Свиленград. Художествените романи “Боже, защо господ лъже”, “Аллах, милост нямаш ли”, “Любиш ли, ти бог си” и “Орисани да избираме”разказват за красивите български обичаи и традиции, за силата на духа на българщината.

Екипът на “Мост” се срещна с Нидал, за да ни разкаже как от техникум по електротехника решава да седне на режисьорския стол и защо един режисьор пише романи. В следващите редове четете и за това, как се ражда идеята за написването на успешната поредица, както и за основните послания в нея.

• Нека започнем с това, как един възпитаник на Висшия машинно-технически институт се озовава на режисьорския стол?
• Три години учих тези науки. Измъчих се с тях, те с мен също. Не се разбрахме и се разделихме. Имах желание да следвам история, международни отношения или кинорежисура. Кандидатствах кинорежисура, където всъщност приемът бе най-труден. Приеха ме и във втори курс вече работех като режисьор в БНТ.
• Как се роди идеята за написването на четирилогията?
• Когато приключих с кариерата на PR, реших, че ще напиша сценарий за втория си игрален филм. Започнах, разказвайки за една много красива любовна история. След написването на първата страница реших, че ще е по-интригуващо да не я разказвам в съвремието, а да се върна малко по-назад във времето, в периода 1700-1800 година.
• Защо точно в този период?
• Защото моето поколение беше възпитано да знае много за всякакви поборници за свобода след 1800 година. Много знаехме за великите царе от миналото, но нито във вестниците, нито в радиото, нито по телевизията, нито в училище се говореше за хората по тези земи от онова време, за техните обичаи и традиции, за техния дух. Знаех, че най-силното проявление на мъдростта на нашите прабаби и прадядовци е именно през тези години. Именно те са ни съхранили като народ.
• А защо вместо игрален филм издадохте книги?
• След 50-тата страница осъзнах, че такъв филм в България не може да се реализира, защото нямаме културна политика. Турците например инвестираха милиарди в сериалите си, които са великолепни. Инвестираха в книги, техни автори достигнаха и до нобелова награда – Орхан Памук.
  

  Посещението на Алгафари в НЧ „Изгрев-1921“, с. Мезек

• Откъде черпихте информация, този труд предполага огромна ерудиция, познания…
• От архиви, от летописи, от краеведски истории, от митове, от легенди. Човек търси ли, намира. С четене, ходене, със срещи. Никога не ме е било срам да попитам някого, когато не разбирам нещо. Освен това винаги съм търсил различните гледни точки. Опитвал съм се да прочета не само нашата история, но и турската, руската, английската, сръбската. Да се доверя на онези, които са били свидетели на тези събития и да мога да ги потвърдя от други източници.
• Кои са основните послания в творбите Ви, за какво разказвате? 
  

  Срещата в общинската библиотека

• Основното нещо, което задвижва героите ми, е и моето лично убеждение, че всичко, което се случва в човечеството, е на основата на любовта във всичките й форми. Опитвам се между редовете в романа да разкажа за тези наши заможни баби и дядовци, успели да изградят хиляди храмове, християнски и мюсюлмански, без помощта на държавата. Давали са мило и драго. Почти нищо не се знае за нестинарите и калушарите например. Не знаем какво значи изразът “Те ти, булка, Спасовден”. Основно разказвам много любовни истории, преплетени в една сюжетна линия. Героите ми преминават през най-различни български обичаи, традиции, мъдрости, свързани с мистиката, с историята, с лечението дори. Разказвам например за калушарите, които са ходели от село на село, за да лекуват с танци.

Тъй като притежаваме необятно, обширно море от традиции и обичаи, създадох четири тома.

• Колко време Ви отне написването им?
• Около четири години.
• Как избрахте заглавията им?
• Заглавията са кулминицията, сърцевината на самия роман. В първия том например “Боже, защо господ лъже” показвам разликата, която я има именно в нашите поверия. Нашите баби и дядовци са вярвали много силно в Бога, но никога в господа. Разликата е, че Бог е онзи, който е сътворил всичко и го е направил съвършено. Господ е описанието на човеците на Бог. Описвам и много други неща, които се сътворяват. Но се стига до едно нещо. В края на краищата, всичко опира до любовта. Това е качество, което задължително трябва да притежава човек, за да е добър.
• Доволен ли сте от продажбите, как читателите приемат книгите?
• Доволен съм и от продажбите, и от класациите по родните библиотеки. Това са единствените реални класации, които могат да се направят в България. Смятам, че романът ми е в челните позиции.