Герасим Дишлиев – Геро за Цирка на мечтите
– Как решихте да кандидатствате или Ви поканиха?
– Историята е дълга. Преди много години, когато през 2010, благодарение на помощта на община Свиленград, представих “Монолог с куфар“ на театралния фестивал в Авиньон, там се запознах с кастинг директора на Цирк дьо Солей, отговорен за вида актьор, който съм аз, тоест – мим и физически актьор. Иф Шериф е артистичният му псевдоним. Той беше дошъл да види представлението. Говорихме си накратко след спектакъла, явно му беше харесал. Седмица по-късно той изнесе една лекция за това, какво е всъщност „Цирк дьо Солей“. И лично съм страшно щастлив, че успях да посетя тази беседа. От нея разбрах много и нови неща за тази световноизвестна институция. Така например, когато те създават спектакъл, правят така, че той да е дълголетен, поне десет – петнадесет години. Така например сега, в началото на март тази година, те вдигнаха едно огромно шапито в пристанищните докове на Монреал и възстановиха “Алегрия“ – това е един от първите им спектакли, премиерата му е била на 11 октомври 1994. И ето, че 25 години по-късно той пак е игран. Този факт ме накара да се замисля за собствените ми представления. Научен съм винаги да се съпоставям с най-добрите. Не че има почва за сравнение между моята работа и тази на „Цирк дьо Солей“. Но по същия начин няма сравнение между работата ми и тази на Роден, или на Моцарт. А съм се стремял да постигна техните резултати в подхода ми към публиката.
Та така, на тази беседа се запознах по-отблизо с този Цирк на мечтите. Година по-късно, през май 2011, Иф Шериф ме покани на кастинг и ме избра. От всичките кандидати останахме петима, които всъщност влязохме във огромната база данни на артисти от различни специалности, които потенциално мога да работят за цирка. Тогава Иф ме предупреди че трябва да съм търпелив. Защото, за да работя реално за тях, трябва да има роля, на която да отговарям и да им докажа в нов кастинг, че аз съм този, който най-добре ще я интерпретира …
– Тежък ли беше кастингът?
– Кастингът бе тежък психически, защото продължи близо девет години. През тези девет години аз трябваше да продължа да се усъвършенствам и подобрявам. И преди всичко да се боря с различните бури, през които ме прекара животът. Така че, когато през ноември миналата година прочетох случайно обявата за кастинга и изпратих нови снимки, презентации и видеоматериали, мога да потвърдя че най-после бях готов да ме вземат. Така и стана. Макар че конкретно между ноември и получаването на добрата вест мина време, което ми се стори безкрайно дълго …
– Имахте ли конкуренция?
– Мога само да спекулирам с това колко кандидати сме били за ролята. Нямам никаква представа. А и не това е важното. Дори да речем, че са били сто или петдесет… лично бих се държал по същия начин… Аз съм това, което съм. Ако допадна на екипа – прекрасно. Ако ли не – прекрасно… Това не значи, че съм гледал несериозно на този кастинг или на който и да е такъв. Не, ни най-малко. Просто се концентрирах повече в това да се покажа наистина такъв, какъвто съм, а много често стресът от самия кастинг ти пречи в това начинание. Тук явно успях.
– Как оценяте това „приключение“ в своята артистична кариера?
– Искрено се радвам. Защото не може да бъде другояче. Това ново приключение идва като нов етап в живота ми. Преди много години се явих на изпит в школата на Марсо и това промени живота ми. Сега, когато нов кастинг ме поставя на нов път, само мога да си мечтая за това, къде ще бъда след години. А честно казано, що се отнася до кариера, никога не съм гледал на работата ми като на кариера. Просто съм се стремял да не се облягам дълго време само на постиженията, които съм постигал вчера. А това, какво е постижение и какво не е, единствено и само аз си знам. Това, което много често се забравя от хората, е че всяко едно постижение е с цената на нещо, което си дал от себе си. „Цирк дьо Солей“ е едно истинско постижение, което ме кара да съм горд с труда си и упоритостта ми. Защото именно те спечелиха на кастинга.
– В коя от многото програми на цирка ще се включите?
Тук става дума за абсолютно нов проект. Честно казано, не знам все още дори името на спектакъла. Това, което знам, е, че е нов. И това ме радва и изпълва с творческа енергия, защото това означава, че аз лично ще създам моя герой. Дори да знам, че той вече съществува в главата на драматурга и на режисьора на спектакъла. Моят герой ще бъде интерпретиран за първи път след няколко месеца от мен лично. Това е прекрасно усещане.
– За какъв период е контрактът Ви?
– Договорът ми обхваща засега няколкото месеца репетиционен период и първите месеци на спектакъла. В случая на моята професия, където няма сигурност в работата, такъв договор го наричаме “дългосрочен“.
– Лесно ли се пренася „куфарът“ от Свиленград до Канада?
– Един куфар е винаги лесно да се пренесе от точка А до точка Б. Проблемът е, че с годините той не винаги достига, за да поеме всичките ти близки, приятели и познати, всичките срещи, спомени и мечти… Тъй че има много неща, които ще останат в точка А, и само най важните ще стигнат до точка Б. И леснотата се описва именно в това до каква степен си привързан към всичкото, което остава. Можеш ли да го оставиш настрана, за колко време. Да! Не знам, нямам отговор на този въпрос. По- нататък мога да ви споделя как се чувствам с куфара. Но и тогава ще е само временно. И знаете ли … Това не важи само за големите премествания от континент на континент. Това е така за всяка една промяна. Не мислите ли?
Интервю на М. Филев
Вашият коментар