Група граничари от набор 1980/81 проведоха традиционната си другарска среща в Маточина. Те посетиха заставите, където са служили или по-точно останките от тях. Мъжете, придружени от съпруги и деца, не пропуснаха да се поклонят пред паметника на загиналите при превземането на Одрин и паметника на генерал Никола Иванов.
Емоционалният сблъсък с днешната реалност провокира г-жа Галя Петрова, съпруга на ефрейтор Тончо Петров от 15-та застава, „Веслец“ в с. Маточина да напише стихотворението „Граничар“.
Граничар
Галя Петрова
Маточина – край чудесен,
момчетата, заставата и аз…
В ушите зазвучава песен,
след нея – мощен офицерски глас:
– Застава, мирно! Подреди се
във всеки ден и всеки час!
Свободно, моля, поправи се!
Родината трепти за нас.
И ний трептим,
като стрели сме,
готови да сразим врага.
Непоправими оптимисти,
с копнеж по родната земя,
в заставата живеем дружно,
сякаш сме си у дома.
Но всичко туй кому бе нужно
щом днес заставата стърчи сама,
обрасла в бурен и разруха,
без прозорци и врата…
Тъжна гледка! Онемяхме!
Стоим и гледаме с печал,
сълзите си едва сдържахме.
Такъв ли сме народ заспал,
щом тихичко се съгласихме
от нас да грабят до откат?!
Дълбоко сълзите си скрихме –
ний мъже сме, а не… гад.
Към сградата се приближихме
и зъби стискахме от яд…
Къде са старите момчета –
задружни, смели синове?
Просто сме били хлапета,
но ясно беше като две плюс две.
Врага в(ъв) нас ще победим.
Майка България ни зове!
Вашият коментар