Маша Илиева е едно от най-ярките имена в българския балет. Тя е била прима балерина на Националния балет, а след това и художествен директор на Националния балет в Националната опера. Танцувала е всички главни роли в „Лебедово езеро”, „Жизел“, „Лешникотрошачката”, „Дон Кихот“ и много други. Магистър е по балетна режисура и доктор по детска балетна педагогика. В балетната й школа, създадена през 1995 г., се обучават 260 талантливи ученици. В момента в нея е и свиленградчанката Виктория Панайотова.
-Г-жо Илиева, в Свиленград сте за благотворителния концерт, в подкрепа на Никол. Как научихте за нея и за изпитанието, пред което е изправено семейството й?
– Естествено, нищо случайно няма на този свят. Обади ми се Веси Панайотова, чиято дъщеря Виктория е от няколко години в школата ми. Тя ме попита бихме ли се включили с група момичета в благотворителен концерт в Свиленград. Приех с радост. Хубаво е, че в концерта участват и други групи и изпълнители. Така се разширява кръга на хората, които се включват в благородната кауза.
– Знае се, че много от концертите на децата са с благотворителна цел. И то за деца с онко и хематологични проблеми. Какво Ви провокира да акцентирате върху този проблем?
– Преди доста години се сблъскахме с подобен проблем и оттогава откликваме и участваме в благородни каузи. Имало е случаи, когато набираме пари, а в други – самото ни участие е благотворително. Искам да споделя, че тази година бях приятно изненадана от дамския сайт Woman.bg, който ме определи за „Жена на десетилетието“ точно за тази ми дейност.
– Имате свиленградчанка в школата – Виктория Панайотова. От колко време е при Вас и как виждате развитието й като балерина?
– Виктория е едно невероятно талантливо и трудолюбиво дете. Доколкото знам, нейната ориентация не е да стане задължително балерина или танцьорка. Тя има малко по-ограничени възможности за класически балет, но за модерни танци е просто невероятна. Не е случайно, че редовно печели първи места, оценявана от хора, които не са свиленградчани, т.е. не я познават. Тя си заслужава това, което постига. Не знам след математическата гимназия къде ще се насочи, но аз бих й предложила да остане в школата, докато се изучи. След това би могла да продължи в консерватория и дори да танцува в балетна трупа.
– Съвсем отскоро в Свиленград има балетна школа. Градът ни няма традиции в това изкуство, но като че ли много деца проявиха интерес?
– Мога само да ви приветствам! Скоро се наложи често да пътувам до град Левски и се оказа, че там има деца с хубава физика за балет, но те пътуваха до Плевен, за да играят. Колкото и да е малък един град, хубаво е да има балетна школа, кръжок … Защо в Русия е най-великият балет. Защото там се събират деца от цялата страна. Във вашия случай мога да предложа в подходящ момент да ни гостуват момичетата. Принципно приветствам заниманията с балет. Няма как да е друго.
– Можете ли да познаете едно дете ще стане ли прима в момента, в който то прекрачи прага на залата?
– На 100 процента мога да видя дали има качествата за това, но дали ще се случи зависи от характера на детето, това е божа работа, по-скоро на родителите.
– Балетът се възприема като елитарно изкуство. Може ли в един малък град да се изгради вкус към него?
– Да и то вече се случва. Много често ходя по конкурси от различен калибър и трябва да ви кажа, че децата от малките градове са по-подготвени от някои от големите школи. Това е защото те са по-малки групи и когато родители и педагози работят с тях заедно, резултатите са на лице.
– Как се става прима? Детска мечта ли беше за Вас балетът?
– Тя тази мечта ми е насадена от майка ми. Така, че – и да и не. Тя е рускиня от Санкт Петербург и е закърмена с балета. Не ме е оставила без занимания с балет. Спомня си, че когато ходихме на почивка, докато другите деца тичаха и си играеха, аз бях с учителка в стаята…Няма как да се стане прима без много-много труд, това е истината.
– Какво е за Вас танца, балета, сцената като цяло? Трудно изкуство ли е балетът?
– Танцът е моят живот. Той е много натрупани знания, които се опитвам да предам на повече хора. Сега работя с Националния балет, преподавам в консерваторията, трябва да се грижа и за школата си, където основно обръщам внимание на децата, на които предстоят участия. Сега има доста конкурси и фестивали. Нещо, над което общината ви трябва да се замисли. Ето, наскоро бяхме в Хасково и Димитровград, където има, а в Свиленград няма. Истанбул е близо, ще поканим и турски трупи.
– Какви качества трябва да притежава едно дете, за да стане прима?
– Първото е физиката. Детето трябва да е стройно, да има тънки кости и много други данни, но които се доразвиват. Другото, както вече казахме, е много труд и упоритост.
– Като прима балерина имали ли сте случай да не ви се излиза на сцената и въпреки това да сте го правили?
– Това е част от професията. Много са подобни случаи, но има и нещо друго. Ако играя в Санкт Петербург и в Свиленград, ще играя по един и същи начин – максимално концентрирана и устремена към най-доброто. Не можеш да кажеш „в тази зала не разбират, ще се отпусна“. Щом хората са те посочили като най-добрия, ти трябва да си такъв и когато си неразположен, и когато си на малка сцена. Така съм възпитана.
– Какво е усещането след като светлините на прожекторите угасне? Трудно ли се взема решението да слезеш от върха?
– Аз лично го взех някак си безболезнено. Имах операция на крака. После се върнах на сцената, но трябваше да намаля натоварването. Междувременно получих предложение да остана на работа в операта. Избрах си постановка, в която стоях добре и си организирах бенефис. След това поиграх още малко и практически смятам, че спрях в най-добрия момент.
– Вие сте сбъдвали много мечти в живота си. Има ли Маша Илиева още мечти за сбъдване?
– От доста време работя върху един труд, който е учебник по класически танци. Започвах, спирах, но сега вече съм пред завършване. Надявам се с него да защитя най-високата академична длъжност „професор“.
– Искате ли да кажете още нещо на свиленградчани?
– Ще бъда истински щастлива, ако и след нашето участие продължите акцията, в помощ на Никол до нейното пълно оздравяване!
Снимки в галерията: Асен Найденов
Вашият коментар