И, нещо, което е много важно, за да успееш, трябва да ти доставя удоволствие да трупаш нови знанияДиана Кирилова е от Свиленград. Студентката 3 курс от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” наскоро се завърна от едногодишна специализация в Китай. Момичето изучава „Приложна лингвистика – английски и китайски език”. Стипендията за един от топ 10 университетите в Китай и най-старият за обучение по китайски език на чужденци – „Тиендзин“, тя спечели след съревнование с над 30 желаещи за 20 места.

-Диана, наскоро се завърна от Китай. Приключи ли стажът ти в университета „Тиендзин”?
-Да, за огромно съжаление. Стипендията, която спечелих, е за едногодишно обучение на китайски език. За моя огромна радост, а и също и за моите близки, обучението приключи доста успешно.
-За обучението по чужди езици е особено важно да имаш практика в страната, чийто език изучаваш. Напредъкът ти сигурно е сериозен.
-След като измина една година мога да направя огомна разлика с нивото, което имах, когато стъпих на китайска земя. Нещото, което ме изуми е, че в часовете ни във ВТУ по китайски език също се водят от китайски преподаватели, но разликата е, че те говорят доста добре английски език. Доста пъти се е случвало да се преподава на английски език, за да можем да разберем. Някак си все още не бяхме свикнали постоянно да чуваме китайска реч и ни беше настина трудно, ако се говореше само на китайски език. Докато в университета в Тиендзин не беше така. Учителите, въпреки че работеха само с чужденци, не знаеха да говорят на английски език, което за нас беше предимство. Разбира се, в началото имахме доста трудности докато свикнем с бързината и темпото на обучение, но с времето всеки един от нас свикна и може би точно затова мога, а и не само аз, да твърдя, че напредък има и то голям.
-Труден ли е китайският език?
-Всеки един чужд език е труден и има своите особености. Да, китайският език е изключително труден, но аз го възприемам като едно предизвикателство и загадка едновременно. Дори когато съм сигурна в значението на дадена дума, се изумявам когато открия още едно значение или понякога пет. Това е просто пример, за да разбереш, че както и в българския език, една дума има две или три значения, в китайския език те са шест или понякога десет. Важното е да не се отказваш и, нещо, което е много важно, да ти доставя удоволствие да трупаш нови знания.




-Как ти хрумна да го изучаваш?
-В гимназията бях изключително запленена от корейското кино и тв драмите. С времето започнах да се интересувам от азиатската култура и в огромна степен-киното. Доста време се колебах кой точно език да избера, но едно беше сигурно- че изборът ми ще е нестандартен. Голяма роля в решението ми взе моята майка, за което огромно й благодаря, защото тя ме насочи да поема към непознатото и новото.
-Виждаш ли реализацията си в живота, свързана с китайския?
-Не мога категорично да заявя, че виждам, защото нищо не е сигурно, но силно се надявам да се реализирам в тази сфера. Мисля, че ако един човек вярва силно в нещо и се бори за него, то рано или късно ще се случи. Надявам се и с мен да е така.
-Последната година си прекарала в град с над 10 милиона население. За българските мащаби това е доста голямо място за живеене. Организиран ли е животът?
-Бих казала, че животът им е не само оганизиран, но и доста улеснен. Когато пристигнах в гр. Тиендзин бях меко казано стресната от шума и претъпканите улици с хора, постоянният трафик, движещите се колоездачи и мотористи. С времето, когато започнах да опознавам града, да свиквам да живея по начина по който те живеят, се почувствах доста улеснена във всяко едно отношение. Всяка една услуга, която се предлага, можеш да намериш онлайн. Всичко, от което имаш нужда – от храна до авточасти, можеш да си поръчаш и да ти бъде доставено до половин час. Мобилните телефони, токът, водата, градският транспорт, всичко се плаща онлайн. Това е най-голямото удобство, което можеш да откриеш в Китай. Поне това беше за нас-чужденците.
-Какво в културата и живота в Китай те впечатли най-много?
-Преди да замина за Китай само бях чувала от преподавателите ми и от различни хора, но докато живеех там наистина се убедих за силната връзка и почитането на родителите и по-възрастните. В техния живот мнението на родителите им се взема под изключително внимание. Спазват се всички празници, обичаи и традиции. От това, което аз видях, смятам, че те са силно вярващ и почитащ дедите си народ.
-Има ли неща, с които не можа да свикнеш?
-Въпреки че животът им се контролира от мобилните устройства, точно с това не можах да свикна. Постоянното стоене и „висене“ на телефоните ме ужасяваше и подтискаше. Дори колкото и да се опитвах, аз също малко по малко започвах да се вписвам в тази картина. Другото нещо, с което така и не успях да се преборя, е постоянното оригване, което се приема като знак, че яденето ти е харесало. Също така плюенето е доста срещано, независимо от мястото. Те не смятат за просташко да плюеш, докато ходиш или в присъствието на други хора. Дори ми се е случвало да виждам как плюят в градския транспорт, което погледнато от моя страна бе изключително непочтително.
-Висшето образование у нас и в Китай различава ли се съществено?
-Китайските вузове са сред най-добрите университети в света. Престижните ВУЗ поддържат високи стандарти и по тази причина се изискват високи оценки от кандидат-студентите, за да влезнат в съответното учебно заведение. Предвид многобройното население, конкуренцията е много голяма. Както и при нас, китайските университети имат три степени на обучение –първата степен, която трае обикновено 4 години е със степен бакалавър, втората степен магистър с продължителност 2-3 години и третата степен е с продължителност 3 години за докторска степен. След всяка степен се полага съответния изпит. Китайците държат на качественото преподаване, което е в основата на успеха на студентите. От друга страна преподавателите държат особено на дисциплината и присъствието на студентите. Изключение е някой студент да не посещава занятията. Студентите имат голям респект към преподавателите и показват голямо уважение към тях. Учебната им база е изцяло в полза на студентите- компютри, библиотеки, лаборатории, като по този начин им се осигурява възможност за постигане и на по-високи резултати.
-Ще се върнеш ли там?
-На първо време ми предстои завършване на бакалавърска степен, но след това се надявам поне още веднъж да посетя далечен Китай.

Въпросите зададе: Катя Атанасова