Мраморна плоча, напомняща, че на мястото на днешната поликлиника е бил щабът на 3-та гранична комендатура на 13 граничен отряд бе монтирана онзи ден. От комендатурата са били ръководени боевете за островите в река Марица през 1952 година, когато се е разгоряла „малката българо-гръцка война“. Паметният знак е ситуиран на лявата стена от входната арка на сградата.
Паметната плоча бе монтирана в изпълнение на решение на ОбС – Свиленград, а идеята е на местната структура на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Официалното откриване е планирано за 27 август. На тази дата през 1946 година е обнародван закона за създаване на Гранични войски.
Ето как представя драматични събития от 1952 година докторът по история, доц.: Йордан Василев:
През 1952 г. Гърция е приета в НАТО, а армията й получава модерно оръжие. Двата факта засилват самочувствието на гърците и те подновяват нападенията върху островите, които реално са започнали още през 1946 година. На 26 август, след продължителен артилерийски обстрел, 50 гръцки жандармеристи предприемат нахлуване на Източния остров. Спрени са само от охранителния наряд, който е в състав от трима граничари.
Гърците се опитват да ги изненадат през нощта на същия ден, като вече изпращат 70 души. Нашият наряд им устройва засада и ги засипва с куршумен дъжд (той е въоръжен с картечни пистолети „Шпагин“, които изстрелват по 360 куршума в минута). Убиват командващия офицер и картечаря. Но българските войници взимат картечницата му и с нея стрелят срещу нападателите. Гърците искат подкрепление и над 30 лодки с тежко въоръжени войници се отправят към острова. Тогава в помощ на защитниците идва бойният резерв на заставата под командването на лейтенант Йордан Райчев.
Противникът е отблъснат, оставяйки убити, ранени, оръжие и боеприпаси. Една част от лодките са потопени и много гръцки войници и офицери се удавят в Марица. Въпреки неуспеха, до средата на септември съседите продължават нападенията с голяма интензивност, като сражения се водят през 2-3 дена. След това започват постепенно да намаляват. В тях загиват 50 български войници и офицери. Гърците не съобщават за своите загуби, но по косвени сведения те възлизат на около 200 души.
Едва през декември 1954 г. под егидата на ООН се сформира смесена българо-гръцка комисия, която трябва да установи границата. Приема се тя да бъде по талвега на река Марица и всичките 39 острова остават българско владение. Така завършва „малката гръцко-българска война“, продължила близо 8 г.
По действителни случаи от нея е създаден филмът „Наша земя“, в който главни роли изпълняват Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева и други най-популярни артисти по това време. Кинолентата се радва на значителен зрителски интерес, но скоро излъчването й е спряно, вероятно за да не се усложняват българо-гръцките отношения.
В центъра на село Генералово е издигнат паметник на загиналите български граничари.
аз казва
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%81%D1%8A%D1%86%D0%B8_(1948_%E2%80%93_1953)
Андрей Стефанов казва
Не бих искал да издребнявам, но на плочата трябва да се напише „щабЪТ“ – думата е подлог.