Димитър Гилев: Важни моменти от историята остават извън учебните програми

Учителят по история от Свиленград Димитър Гилев организира историческа конференция на тема „Забравената история на великите българи”. Събитието ще се проведе на 17 август, събота, от 18.30 часа, в НЧ „Просвета – 1870”. Това е втората такава конференция на младия преподавател от СУ „Д-р Петър Берон” и колегата му от университета в Пловдив – Стефан Стефанов. Двамата ще представят неизвестни факти за Апостола на българската свобода и семейството му, както и за забравените героични битки на българите от Първата световна война. Дни преди конференцията, на която са поканени всички деца, родители, учители и граждани на Свиленград, се срещнахме с Димитър Гилев.

– Каква е идеята на историческата конференция?
– Идеята на конференцията е хората да се запознаят със забравената история – на героите, на българската армия. Да се запознаят с революционери, хайдути, за които не се споменава в учебниците, нито по медиите. Това са важни неща, които трябва да се знаят! Особено от малките деца, от учениците. Защото ако не ги научат, се заличава след време и се изтрива българската история.
– Това не е първата ви конференция. Как реагират хората, които идват?
– Това е втората ни конференция. Първата беше в пловдивското село Марково. Там се събраха около 70 човека. Имаше много въпроси, на хората им беше интересно. Конференцията там продължи близо 3 часа, заради дискусиите и въпросите, които възникнаха. Имаше много родители, дошли с децата си. Дойдоха и възрастни хора, които споделиха, че не са чували нищо за нещата, които разказахме. Именно това предизвика дискусията. И понеже аз съм от Свиленград, исках да дойдем и тук. Иначе имаме покани от Чирпан, Варна, други пловдивски села – Първенец, Свежен, както и от Хасково. Надяваме се с времето да постигнем популярност, да предизвикаме интерес у хората и да получим повече покани.
– Какви факти ще бъдат представени на конференцията в Свиленград?
– Аз ще говоря за Българското Възраждане. Ще поясня как започва този период и защо е толкова важен за българската държава. Акцентът ми ще падне върху Васил Левски и семейството му. Ще говоря за това какъв е бил Васил като дете, в какви условия е живял, къде е учил и какви са успехите му като ученик. Ще говоря за замонашаването на Левски. Как получава свещеното име Дякон Игнатий и какво го е накарало да вземе това решение – да сложи черното расо. След това ще разкажа как у Васил се ражда идеята да посвети себе си на Отечеството. Какви са били отношенията му с вуйчо му Василий. Как и къде получава историческото си име „Левски“. Участието му в Първата Българска легия на Раковски, отношенията му с революционера и постиженията на Левски в легията. След това следва хвърлянето на расото и рязането на косите на Апостола и как той стига до решението да се откаже от духовния живот. Следва да проследя живота на Левски като учител в село Войнягово. После ще проследя четничеството на Левски в четата на Панайот Хитов, където Апостола е знаменосец. Ще разкажа за приключенията, които има Левски в четата и как спасява живота на Панайот Хитов и Иван Вазов. Следва участието на Васил във Втората Българска легия, където заедно се обучава с известния войвода Стефан Караджа. Двама са много близки приятели там и дори заедно участват в битка с турците при една сръбска крепост. Следва боледуването на Левски. Той се разболява от коремна болест, оперират го и едва не умира. Тогава за него се грижи брат му Христо и приятелите му от легията. Панайот Хитов плаща лечението на Левски и му спасява живота. Ще разкажа на събитието за отношенията на Левски с Любен Каравелов, Панайот Хитов, Димитър Общи и други личности, които променят историята ни завинаги. Следва изграждането на революционната огранизация и обиколките на Левски из България. Създаванетро на БРЦК и ВРО. Ще говоря за предателството на Левски. Ще засегна няколко теории по този въпрос. Най-известната от тях е, че поп Кръстю предава Левски, но Апостолът има много предатели по това време. Дали наистина попът предава Апостола, ще разберете на събитието. Ще говоря за залавянето на Левски и разпитите му пред турския съд. Подробно ще разкажа за всеки един ден от разпитите му, до издаването на смъртната присъда и обесването му.
Ще говоря и по една рядко засягана тема за Апостола. За жените в живота на Левски! За тях никой не пише, нито в учебници, нито в медии, а сподвижничките на Апостола са много и заслужават своето място в историята.
Стефан Стефанов ще говори за „Забравените герои на Първата световна война“. Той ще акцентира върху непобедимата българска армия и ще разкаже за непознатите битки, които поставиха на колене Великите сили не веднъж!




Някои от битките, за които ще разказва са: Битката при Тутракан, Криволак, Добро поле, връх Бигла, Струга,Червената стена, Дойран, Добруджанските битки и други неизвестни на обществото подвизи на българската армия. Ще се говори също за забравените български генерали по време на войната. Това са: Иван Колев, Борис Дрангов, Стефан Илиев, Владимир Вазов, Стефан Тошев, Стратия Мазгалов и др. Общо взето България губи войната без да бъде бита в битка.
Това са само една част за нещата, които ще говорим на конференцията. Тези, които ще присъстват, ще имат възможността да чуят истинската история непроменена.
– Ти си учител по история от скоро. Има ли много липсващи и важни моменти от историята на българите в учебниците?
– Има. Има доста важни моменти и личности, които липсват. Има и такива, които са описани, но не са пояснени или подробно изнесени в уроците. Пише накратко за най-важните факти в историята. Например в уроците за освободителното дело на българите, за Възраждането. Кратки са и децата не могат да схванат и да си представят защо се случва всичко това и как се случва. Написани са по две-три изречения. Липсват основни факти или обяснения, а ние в учебните програми нямаме достатъчно време и часове, за да ги развием.
– Като разширите нещата, слушат ли децата с интерес?
– Да. Децата са много любопитни. Всичко ново, което им се поднесе, което не са чували преди, слушат с повишено внимание. В първата ни конференция, децата имаха повече въпроси. И останаха изумени и впечатлени. А това е истината, която трябва да се казва.
– А имало ли е турско робство?
– Да. Това е най-голямата истина в нашата история. Не трябва да се поставя под никакво съмнение.
– Заради големите кланета ли, като например Баташкото?
– Не само заради големите кланета. Има стотици въстания, които го доказват. Ако един народ е щастлив и е „съжителствал” мирно, едва ли ще се вдига на въстания. А те са много в нашата история – от Средновековието, от 14 век, до Освобождението, че и след това, които го доказват. И всеки, който го отрича е родоотстъпник.
– Трябва ли да има часове по патриотизъм в училище или да се увеличат часовете по история?
– Те са страшно нужни. Децата имат нужда от това. Забелязвам, когато разказвам урок, за делото на Левски, например. На децата им е интересно, но звънецът бие и темата е приключена. Тези часове трябва да бъдат увеличени, за да знаем кои сме ние, българите.
– Ти поддържаш и няколко исторически страници в социалната мрежа.
– Конференциите са развитие на фейсбук страниците. Започнах с тях още в първи курс, в Пловдив. Там започна истинското ми обучение по история. Дотогава бяха просто един ученик. Там обаче имах възможност да прочета доста повече неща, да отида в държавния архив, да видя истината. И затова направих първата си страница. Казва се „За чиста и свободна България”. От осем години поствам непознатата история на България. Страницата стана доста популярна. Мисля, че има около 35 хил. последователи. Следят я хората, пишат ми, задават въпроси, участвам във видеоконференции. Това ме мотивира да направя втора страница „Древна България”. Също има такава цел – да разпространи историята. Тя е с 16 хил. последователи. Там наблягам най-вече на възрожденския период – хайдути, революционери, въстания, исторически видеа. От тези видеа, които съм направил, като най-популярно е това за Ангел войвода. Достигнало е 100 хил. гледания. Това ми стана практика. Направих и историческа група, която поддържаме със Стефан Стефанов: „Интересно за България”. Тя е сравнително нова. Има около 6 хил. членове. В нея има ученици, учители.

– Какви са очакванията за конференцията в Свиленград?
– Надявам се конференцията да предизвика интерес. Искам да използвам статията, за да благодаря на вас, на вестника и на всички, които ми помогнаха с организацията и популяризирането на събитието: на директора на СУ „Д-р Петър Берон” Мариян Боянов, на председателя на читалището Васил Василев, на хората, които работят там. Очакваме всички ученици, родители, учители и останалите граждани.

Катя Атанасова