В продължение на 5 дни представителна група от община Свиленград, ръководена от зам.-кмета Мария Костадинова, бе на посещение във Вимеркате, Италия. В малката италианска община групата работи по проблемите на т. нар. нулеви отпадъци. За срещите и дейностите там ни разказа г-жа Костадинова.
– Госпожо Костадинова, как преминаха срещите Ви в Италия?
– Искам да споделя, че всичко беше много интересно. В Италия бяхме аз, колегите от администрацията, които работят в сферата на екологията – инж. Иванка Димитрова и Гергана Тонева и десетокласничките Женя Гочева и Деница Генева от клуб „Млад природолюбител” в СУ „Д-р Петър Берон“ с тяхната ръководителката Севдалина Пейкова. Участвахме в модул по проект „Граждански дебат за Европа без пластмаса“. Проектът е разписан в партньорство с шест държави – България, Испания, Румъния, Полша, Латвия и Италия. Проектът е по европейската програма „Европа на гражданите“. В италианския град Вимеркате се проведе срещата на партньорите. Форумът завърши с подписването на споразумение за сътрудничество.
– Защо определихте тази среща като много интересна?
– Защото обменихме опит и споделихме добрите си практики в областта на управление на отпадъците и в частност намаляне на пластмасата в тях. Специално внимание бе насочено към работата с фирмите и населението за драстичното намаляване на пластмасата.
– Какво презентира нашата делегация?
– Представихме всички дейности, които сме реализирали по направлението за постигане на нулеви отпадъци, тъй като сме член на Европейската мрежа за нулеви отпадъци. Дори само този факт заинтригува партньорите ни.
– Къде слагате акцента на тази среща?
– За мен много интересно бе провеждането на т. нар. работилница. В два дни трябваше да обобщим общите проблеми на шестте общини при намалянето на битовите отпадъци и да разпишем съвместни дейности в един следващ проект, което ще е много полезно за всички и ще има принос в намалянето на отпадъците. Убедена съм в това.
Децата имаха собствена работилница, която завърши с обща дискусия на тема “Пластмасовите отпадъци да се намалят или да изчезнат?“. Оказа се, че децата са по- убедителни, защитавайки тезата, че пластмасата трябва да изчезне като отпадък.
– Какво от видяното и наученото бихте въвели в Свиленград?
– Има много неща, които можем да въведем. В Италия хората правят простички неща, които не искат много пари, но трябва много инициатива и добросъвестност на гражданите. Във Вимеркате, например, в централната част са поставени едни малки къщички, в които има съдове с питейна вода и можеш да си напълниш, а не да си купуваш пластмасова бутилка с вода. Имат и заведения, в които не се предлагат продукти в пластмаса. Те са обозначени със специални стикери. В тях продават и метални шишета, подобни на нашите манерки, в които навсякъде ще ви налеят безплатно вода. В заведенията за бързо хранене тарелки, вилици и т.н. само изглеждат пластмасови, но се оказа, че са направени от т.нар. биоплатсмаса – материал, който се разгражда много бързо и не е вреден. В парковете не можеш да видиш кошчета по алеите. Те са на изходите и са в няколко цвята за разделно събиране – стъкло, био, хартия. Там имат също екоцентър, който предлага рециклирани разнообразни предмети от бита за повторна употреба и се обслужва от доброволци. Хората трябва да се информират, да знаят всичко по темата. Много е важна работата с подрастващите. С упорита възпитателна работа трябва всички да се приучат да спазват известни норми, за да ни е чисто и да свикнем да събираме разделно отпадъците. По тази тема посещаваме втори европейски град и констатирам, че там инициативата произлиза от гражданите, а общините се настройват по тях.
Вашият коментар