Поезията се ражда тогава, когато успееш да уловиш мига и да го превърнеш във вечност. Уловени мигове – късове любов, споделено щастие, копнеж по недостижимото и неизказаното, потребност от сродна душа, стремеж да се докоснеш до потайните кътчета на чуждата вселена, за да преоткриеш своята цялост и сила, да помъдрееш, да израснеш, да се върнеш към корените си и да изстрадаш житейските си истини, да изгориш като комета, но да оставиш ярка следа… Всичко това откриваме в стихосбирката на Боряна Станева „Обетовано небе“.
Стиховете вълнуват с дълбочината на преживяванията, разкриват една нежна, чувствителна, неподражаема женска душа, която е изстрадала своето щастие, помъдряла е от ударите на съдбата, достигнала е до хармонията в своя живот, прозряла е стойността на истинските ценности. Стихосбирката е условно разделена на три части: „Начало“, „Себепостигане“ и „Бъдност“ – три етапа в човешкия живот – на младостта – бурна и подвластна на емоциите, но и на развенчаните илюзии; на откриването на човешкото ни призвание и житейската мисия и на пътя, който следваме към себеоткриването и вечността.
Още от първото стихотворение „Сътворение“ ни завладява силата на емоциите и преживяванията, порива към небесното съвършенство, когато сътворяваме с любов нов живот. Безспорно едно от най-сложните неща е с малко думи да назовеш и пресъздадеш неописуемото, да разкриеш емоциите извън всякакви граници и словесни инструменти. Изключителна тънка е границата между изкуството в няколко реда да подредиш светове и просто да изброяваш разбъркано думи на нов ред. Докато вторият пример за жалост е моден литературен похват, то първият е висш пилотаж, фехтовка на словото в бляскави доспехи, което Боряна овладява до съвършенство. В стихотворението „Сътворение“ женската емоция е вселена от тишина, дълбочина и влюбени знаци.
Животът е поредица от срещи и раздели, копнежи и неизказани мечти, мигове на възторг и пробуждане от илюзиите, „къс кристална мъдрост от небето“, в която се оглеждат фрагменти от реалния свят и приемат причудливи форми. Земното и небесното си дават среща в човешката душа, стремят се към едно ново измерение – на Обетованото небе – символ на вечния неутолим човешки копнеж по любовта и щастието. „Обетовано небе“
Това е стихотворението, дало име на стихосбирката. Всеки от нас име своето късче небе, своето обетовано пространство, към което се стреми, хармония между човека и света, за съжаление, все по-трудно постижима в нашето забързано технологично време. Как да съхраниш любовта, да запазиш своята душевна цялост, да задържиш крехкото стръкче на щастието? Възможно ли е то или остава една илюзия, просто съновидение, копнеш на душата по непостижимото? Да, героинята на Боряна умее да открива и цени миговете на истинско и пълноценно щастие в малките обикновени човешки жестове, открила е своето Обетовано небе, като в същото време осъзнава стойността му – кратките мигове на покой и хармония са истински ценни в миговете на житейски изпитания, на които ни подлага в реалния бит живота. Те ни пречистват, изпълват „кухини от времето“, дават ни сили всеки път, когато започваме ново начало, звучат зад думите в тишината, зачеват „разбудени от тъмното лъчи светлина“ – прекрасни образи, които може да сътвори само една нежна и любяща женска душа.
„Себепостигане“ е условно втората част от стихосбирката на Боряна. Аз бих го нарекла себеотдаване, защото лирическата героиня е готова да се раздаде щедро, с пълни шепи дарява от своя свят, прозряла смисъла на истинското щастие – да правиш другите щастливи. Преди да достигне до себепознанието, всеки тръгва от корените си – майката и земята. Стихотворението „На майка ми“ разкрива връзката на лирическата героиня с нейната изконна опора, изворите на силата и всеопрощаващата любов. С него поетесата печели конкурса „Жената – майка и любима“.
Себепостигането е среща на миналото и бъдещето, равновесие на полярностите, съвместимост на противоположни вселени, порив към невъзможното и недостижимо щастие, който се превръща в осезаем, когато без пощада се раздаваш с безкрайна любов за другите. До тези свои прозрения достига героинята, следвайки „копринената нишка на душата, обтегната до крайност в две страни“, изтъкала най-нежните си стихове за светлината.
„Бъдност“ е третата финална част от стихосбирката. Всеки един от нас се стреми да остави своя следа за бъдещето. В тази част срещаме стихове, посветени на личности и творци, оставили своя отпечатък върху времето, в което живеем. Сред тях са творби, посветени на поета Ивайло Балабанов, на Никола Гигов, на Силила Алексова, на Ели Видева и други. Бъдността затваря кръговрата и ни връща към онова вселенско начало, когато се раждат световете човешки – за да се срещнат, да се преоткрият и да се докоснат в онова ОБЕТОВАНО НЕБЕ, което не бива да бъде самотно, небе, което е за двама.
Веска
Каймакова
Вяра казва
Успех, мила моя Боби! Безкрайно се радвам и се гордея с теб!