Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев уважи тържествената церемония
На 2 октомври, в Националния археологически музей в София, като част от събитията по повод 150-та годишнина на Българската академия на науките, се проведе церемония по награждаване на млади учени за успешно изпълнение на проекти по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти на БАН от девет научни направления. Отличията се присъждат за постигнати резултати с особено значим принос. Сред наградените е и д-р Стефан Димитров, асистент в Института за исторически изследвания към БАН и уредник в Исторически музей-Свиленград.
Приветствие към наградените отправиха проф. Росица Николова, председател на Комисията за млади учени към Общото събрание на БАН, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Д-р Стефан Димитров бе награден в научно направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Неговото изследване „Развитие на рударството в района на Сакар планина през XV-XVI век. Демографска и стопанска характеристика на населението, ангажирано с добива на руда и металообработване“ е с научен консултант доц. д-р Стефка Първева от Института за исторически изследвания към БАН.
С обявяване началото на Програмата през 2017 г. в научно направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ кандидатстват с проекти 41 млади учени и докторанти, като проектът на д-р Ст. Димитров е класиран на първо място с максимален брой точки. В продължение на 18 месеца той издирва османотурски документи, съхранявани във фондовете на ЦДА-София, Ориенталския отдел към НБ „Св. св Кирил и Методий“, установява техните дипломатико-палеографски особености и извършва систематизиране, превод и датиране на използваните османски данъчни регистри.
В резултат от превода на османските данъчни регистри в научен оборот са въведени нови знания за българската история, свързани със съществуването и функционирането на рударски селища и рудодобивни центрове в хинтерланда на Сакар планина през изследвания период. На картата на българското пространство са нанесени нови, неизвестни към настоящия момент рударски средища, които се нареждат по значимост сред големите центрове по рударство и металодобив в българските земи, като Самоков, Чипровци, Железна, Етрополе, София и др.
Анализирайки личните и бащините имена на рударите и записаните между тях родствени връзки се установява, че с обработката на руда в пещите се занимавали цели семейства и техните наследници. Занаят, при който се наблюдава приемственост между поколенията и предаване на натрупания опит. Локализираните рударски селища са разположени в равнинните и хълмисти части в района на Сакар планина, по течението на р. Тунджа, в близост до Манастирските възвишения, по източните и северните склонове на планината, които достигат до долините на реките Соколица и Синаповска.
Всички регистрирани рудари, глави на домакинства, са мюсюлмани, като сред тях се наблюдава наличието на новоприели исляма християни. В края на XV в. с цел възстановяване дейността на рудниците и пещите за обработка на получената руда, функционирали през епохата Второто българско царство и Византия, и преодоляване недостига на производствено население османската власт предприема политика на заселване на християнско население от районите на военни действия или военнопленници по посока на Сакар планина. За шестнадесетото столетие е характерно, че за да се компенсира липсата на рудари в някои селища в процеса по обработката на руда са ангажирани лица, спадащи към различни военни и военнопомощни формации, като юруци и мюселеми.
Изследването на д-р Димитров задълбочава познанието за живота и поминъка на населението на Сакар и Странджа в миналото и има потенциал да бъде използвано за популяризиране на историческото развитие на региона и за обогатяване на възможностите му като туристическа дестинация. В рамките и с подкрепата на проекта д-р Димитров има възможност да участва в четири големи научни форума – 3 международни и 1 с международно участие, като сред тях следва да се отличи и конгресът на най-голямата световна османистична организация. При подбора на участниците в тези конференции се прилага стриктно преценяване на предложените проекти на принципа double-blind peer review. Ползите от участие в такива научни събития са безспорни както за подобряване на крайния продукт, така и като създаване на контакти и включването в научни мрежи. Двете студии по темата на проекта са приети за печат в утвърдени български научни списания: Bulgarian Historical Review, единственото българско историческо списание, реферирано в Web of Science, и в „Исторически преглед”, а една от статиите ще бъде публикувана в сборник с доклади от международен конгрес.
Вашият коментар