Главният архитект и кандидат за кмет на община Свиленград Анастас Карчев е спасил Военния клуб в София от срутване. Освен това е участвал в реконструкцията на Националната опера и балет и в реставрацията на Царския дворец – все емблематични сгради не само за столицата, но в национален мащаб. Това става ясно от обширно интервю с арх. Карчев, публикувано в софийския сайт fakti.bg.
„Избрах да се върна в Свиленград, създадох семейство тук, дъщеря ми расте тук… В чии ръце да го поверя! Не мога просто да махна с ръка и да подмина. Не е в кръвта ми. Аз идвам от непримирим силен свиленградски джинс и тази кръв тече във вените ми“, разказва Карчев.
Изданието разкрива факти за дейността на Карчев, които са малко известни тук, в Свиленград. Така например ремонтът на сградата на общинската администрация е направен без нито един лев държавно или общинско финансиране, изцяло с пари от Европейския съюз. В момента тя произвежда целия ток, който изразходва, а разходите за електричество са намалели драстично.
„Превърнахме се в първата енергийно независима Община в България… И най-важното: погрижихме се за хората и сега колегите идват с удоволствие на работа, защото е комфортно и приятно и междувременно пестим немалко средства от общинския бюджет“, подчертава арх. Карчев.
Главният архитект разказва и за реконструкцията на Стария мост и изграждането на спортната зала като проектите, с които е свързан не само професионално, но и дълбоко емоционално.
Арх. Анастас Карчев работи в общинската администрация от 8 години и благодарение на амбициозните си и иновативни проекти успя да се издигне до поста главен архитект и сега е кандидат за кмет на Свиленград. Пред fakti.bg той посочва, че това е единствената възможност да продължи да работи за развитието на града.
„През годините на прехода за жалост не успяхме да загърбим порочната практика със смяната на властта – независимо централна или по места – да се прави чистка в администрацията. Качествени професионалисти се изграждат с години, не можеш с лека ръка да изметеш всички заради криворазбрани управленски амбиции. Видя се, че това не дава добри резултати. Ето защо не искам и няма да допусна подобен развой, защото има риск всичко, което съм направил като проекти, да потъне. И още по-лошо: всичко, вече реализирано, да не се поддържа и да се занемари“, споделя той и добавя, че не може да остави всичко на произвола на съдбата.
Вашият коментар