– Д-р Ермов, в много от селата в общината възрастните хора се оплакват, че не ги посещава медицинско лице и буквално няма кой да им премери кръвното налягане. Каква е причината за това?
– Причината не е от сега, тя е от много години. Още със започването на здравната реформа се закриха участъковите лекари и населението на селата беше записано към т.нар. лични лекари. Едновременно с това започна и процес на обезлюдяване на селата. Младото население намаля, в селата останаха предимно възрастни хора.
– След като имат личен лекар, не е ли това негов ангажимент?
– Не мога да коментирам доболничната помощ и връзката на личния лекар с пациентите. След като законът им разрешава те да имат личен лекар, който не е в населеното място, значи личните лекари не нарушават закона и изпълняват своите професионални задължения.
В доста села – Момково, Сладун, Студена, Сива река, Мезек – имат фелдшери, които работят на място. В Момково имат и лекар. Те обслужват и малките населени места, които са в близост. Но и останалите не са оставени на произвола на съдбата. Хората, които се нуждаят от специфично лечение, се настаняват при нас, в болницата, където получават професионални грижи. Спешните случаи се поемат от екипите на Спешна помощ, които се отзовават и съответно преценяват дали пациентът е за болница, или не е.
Имайте предвид, че въпросът с намирането на лекари за селата е поставян и на национално ниво. Засега е внесен проект завършващите обща медицина лекари, които учат държавна поръчка, да бъдат разпределяни за три години по местата, където има най-голяма нужда и където Министерството на здравеопазването прецени.
– Споменахме, че за младите лекари не е добре да бъдат ограничавани в малко населено място, тъй като пречи на професионалното им развитие. Вие като директор на болница знаете колко е трудно да привлечеш и да задържиш млади лекари.
– Знаете ли, погрешно е схващането, че младите лекари търсят само по-високо заплащане. Те търсят и реализация, искат да работят и да специализират това, което им е по сърце. Това може да става само в големите градове, в големите клиники с такива, бих казал, бутикови специалности, които са хем добре заплатени, хем се търсят от пациентите. От 2008 г. до 2016 г. броят на леглата в частните болници се е увеличил със 172%. За същия период броят на леглата в държавните и общинските болници е намалял с 4%. Новозавършващите лекари предпочитат да останат в големия град, където могат да се реализират и да им предложат място и частните болници. Това е въпрос, който не можем да разрешим нито аз, нито кметът, нито Общинският съвет. Тук става въпрос за здравна политика, която се извършва от политическите субекти, които управляват.
– Какво е съотношението между млади и по-възрастни лекари в свиленградската болница?
– Над 45 години е преобладаващата възраст на лекарите. При сестрите е малко по-добре, защото от края на миналата година идват млади, новозавършили сестри, родом от Свиленград, от Любимец, които започват работа тук. От сестрите 1/3 са в пенсионна възраст. Но те са изключително активни, работят и не се отличават от другите.
– Ако при лекарите основният проблем с оставането в малките болници е професионалната реализация, как стои въпросът при сестрите? Заплащането ли е причината?
– Заплащането едва ли. Просто не желаят да се занимават с болни хора. Едва сега, в последните 2-3 години младите момичета отново започнаха да се ориентират към сестринството. Същото впрочем важи и за други специалности, каквито са рентгеновите лаборанти и клиничните лаборанти. Младите хора не могат да разберат, че, записвайки тези специалности, те си гарантират бъдещето. Със сигурност 20-30 години напред България ще изпитва нужда от такива специалисти. Ще ги търсят да работят. Ако някъде има пари в момента в държавата, това е в здравеопазването.
– Затова ли се получи такава поколенческа дупка?
– Да, има голям вакуум. Но е обнадеждаващо, че отново има млади момичета от Свиленград, които учат, завършват и се връщат тук. Назначил съм 5 млади медицински сестри за една година.
– Нашата болница има общежитие, където специалистите от други градове, които работят тук, да могат да останат. Колко такива лекари имаме?
– Много са – от Хасково, от Димитровград, от Харманли, от Стара Загора. Всички те се възползват от този комплекс и се чувстват добре в чисто битов план.
– А откога функционира той?
– От 2 май тази година, съвсем нов е. Построихме го с помощта на Общината, на кмета, на Общинския съвет, които гласуваха средствата от продажбата на терените, които бяха към МБАЛ, да бъдат дадени за построяване на общежитие. Много съм им благодарен за това.
– Може би тук е моментът да кажем, че Общината и болницата няма как да правят здравна политика, но могат да си съдействат, така че медицинските услуги в града да са на добро ниво.
– Да, безспорно. Искам да се обърна към жителите на общината и да им кажа, че, независимо от трудностите, които имат, особено в селата, с липсата на лекари или на сестри, те винаги могат да разчитат на болницата. Нейните врати са отворени по всяко време за всички пациенти, независимо от техния здравно-осигурителен статус. Те никога няма да бъдат върнати, ще бъдат лекувани. Искам да знаят, че зад тях стои една болница, която им предлага достъпност и качество. А това са най-важните неща, това са целите на едно здравно заведение.
– Въвели сте и т. нар. телемедицина?
– Да, съвсем отскоро. Това е система, която позволява на лекарите от интензивното отделение, от вътрешното отделение, от образната диагностика да следят жизнените показатели на пациента в реално време от всяка точка на света. Закупили сме нова апаратура за физиотерапия, която също е рядка, в България има само няколко апарата. Успяваме сами да платим техниката.
– Как ви помага Общината?
– На първо място с пълното разбиране и съпричастност към това, което става в болницата. На второ място, това са програмите, проектите, които сме реализирали заедно – за саниране, за апаратура, за смяна на отоплителната инсталация. Общината винаги е била съпричастна и е помагала с каквото може. Когато болница, община и държава работят заедно, нещата се случват.
– Предстои смяна на управлението в Общината, очаквате ли това да повлияе на работата на болницата?
– Трябва да има приемственост, за това съм категоричен. Това, което е започнал инж. Манолов, трябва да се довърши. Трябва да се правят и нови неща, да се работи, да се виждат резултати. Следващият кмет трябва да продължи в тази насока.
– Кандидатите са 8. Кой според Вас би могъл да продължи?
– Аз съм отговорен и откровен човек. Кандидатът, за когото ще дам своя глас, е арх. Карчев. Работил съм с него по програмите за енергийна ефективност, по смяната на отоплителната инсталация и по новото общежитие, което построихме. Той взима работата присърце, лично. Освен това е свиленградчанин, кореняк. Много е важно това – да има корен в този град. Дето казваше баба ми – един човек не може да милее за този град, щом няма един гроб в гробищата, на който да отиде. Трябва да се знае откъде си тръгнал. Това е важно.
Купуването и продаването
на гласове са престъпления!
Вашият коментар