Иван Мангъфов – кметът, който даде живота си за Свиленград

Сред броени дни, на 27 октомври, предстои Свиленград да избере своя нов кмет. Георги Манолов се оттегля след 4 мандата, за които времето и публичната памет тепърва ще дават оценки. Едва ли е случайност, че 27-и октомври е датата, на която градът ни губи може би най-обичания си ръководител – Иван Мангъфов. Тази година се навършват 33 години от неговата кончина.
Знамение или ирония на съдбата ще бъдат изборите в неделя в този контекст, предстои да видим и по-важното, да изберем! Но такива преходни моменти са повод да се замислим и да си спомним за човека, който казваше, че “роден град се строи с много обич”, който мечтаеше за един съвременен и модерен Свиленград и посвети най-силните години от живота си на сбъдването на тази мечта.
Бърз, прям, директен. Самодисциплиниран, работохолик, еднакво взискателен и към себе си, и към другите. Инициативен, амбициозен, с авторитарен стил на управление. Всеотдаен, находчив, роден лидер с изключителни организационни способности. Строител по житейски възглед и призвание. Богата душа… Определенията за Иван Мангъфов изобилстват. По силата на възхода, който преживява Свиленград през неговото управление, те са се превърнали и в определения за образцов градоначалник. В посока, която мъдрите негови наследници в една или друга степен следват.
„Когато Мангъфов беше избран за кмет, над вратата на своя работен кабинет бе написал: „Ако искаш да свършиш работа, намираш средства, ако не искаш – намираш оправдания“. За Мангъфов важеше само първата част на неговия девиз. За всичко, което трябваше да направи, намираше средства. В неговия стил на работа нямаше празни ходове. Няма да е пресилено да кажа, че времето на Мангъфов беше златен век за икономиката и социалната сфера на община Свиленград“, разказва неговият приятел Ангел Бонев.
„Иван, умееше да създава екип. Неговите сътрудници в общинския съвет се хвърляха със същата жар, както техният ръководител“, спомня си години след смъртта му някогашният зам.-председател на Държавния комитет за планиране Златко Стоянов.
Макар всички служители да са споделяли, че им е било трудно винаги да следват темпото му, никой не се оплаква. На погребението му един от неговите заместници в траурното си слово казва: „Днес ти ни събра на последната си оперативка. А как ни се иска да бъде редовната“.
И докато Иван Мангъфов и до днес продължава да бъде сочен като еталон за добър и успешен кмет, свиленградчани си спомнят, че семейството му по нищо не се отличавало от останалите свиленградски семейства. Тъкмо напротив. И дъщерите, и съпругата му често са били ощетени именно заради високия пост на Мангъфа и категоричното му намерение да не допуска да бъде уязвим по какъвто и да било начин чрез тях.
Екатерина и Мата си спомнят как веднъж се прибрал вкъщи и директно им заявил, че няма да ходят на екскурзия, защото от ръководството на училището го срещнали и му казали, че тя всъщност се организира заради двете сестри. Съпругата му Маргарита пък не отишла на екскурзия в бившия вече Съветски съюз заради коментар на общински служител, че неговата жена не може да отиде заради нея.




„Приемахме всичко това спокойно, беше се превърнало в част от начина ни на живот. Самите ние нямахме никакво желание да се самоизтъкваме чрез него и да бъдем обект на специално внимание“, споделят двете близначки и добавят, че днес, след толкова много години, фамилията Мангъфови, направеното от баща им и доброто, което той е оставил в хората, често ги застига неочаквано изненадващо и дори им отваря врати.
Кати и Мати, както ги познават в Свиленград, си спомнят как майка им имала навика да му звъни по телефона, за да го поздрави с песен на Емил Димитров, която са пуснали по радиото.
Трябваше да намеря деликатен начин да му напомня, че е време да се прибира вкъщи, шегува се 80-годишната вече Маргарита Мангъфова. За съпруга ? работното време не съществувало като понятие. На половинките на колегите му общински служители, недоволни от честите закъснения на своите съпрузи, той къде шеговито, къде сериозно казвал, че е трябвало да се омъжат за банкови чиновници, ако искат мъжете им да се прибират в точен час.
Малко хора знаят, че Иван Мангъфов дава живота си за Свиленград в буквалния смисъл. След тежката операция за смяна на двете сърдечни клапи, която претърпява още през 1973 г., той е категорично предупреден, че трябва да се пази и в никакъв случай да не работи. Въпреки или може би напук на този съвет на френските лекари Мангъфов с пламенност се впуска да реализира идеите си, свързани с развитието на града. Това реално го унищожава физически.
В паметта на близките и приятелите си той остава с три свои мечти – Свиленград да има главен архитект свиленградчанин, Гебран да има канализация и на главната улица да се изгради водно огледало. Първите две вече са реалност. На новия кмет на Свиленград остава да сбъдне третата, водното огледало, за да изпълни оставения завет.