Съдът признава свиленградчанин за баща, преди това извеждат детето извън страната

Случи ми се щастието да стана баща, но вследствие на обективни и субективни причини в акта за раждане на детето, като нейн баща бе вписан бившия съпруг на жената, с която живеех и по този начин законът определи последния като неин баща. Започнах да търся решение на проблема и отстраняване на грешката. Законът, в качеството ми на биологичен баща, не ми дава права да потърся защита както на моите интереси, така и тези на дъщеря ми. Майката на детето ми, ми отказа съдействие за разкриване на обективната истина пред съда, но интересното е и че вписаното лице като баща, който от години е в чужбина също не предприе действия да оспори този факт. А съгласно закона само последните две лица са легитимирани да заведат иск пред съд.
Докато измисля начин как да се легитимирам пред съда, започнах да водя кореспонденция с различни държавни администрации как мога да защитя правата и интересите на мен и дъщеря ми. Колкото и да се говори в законите за превантивните функции на тези органи, никой от тях не се реши да поеме отговорност и да предприеме някакви действия. И в процеса на борба аз разбирам, че сумати закони работят с понятието „родител”, но нито един от тях не дава легална дефиниция на това понятие. И на въпроса към всички сезирани от мен държавни органи аз какво качество притежавам след като и аз полагам грижи за това дете, никой от тях официално не ми даде тълкуване. Аз лично си го обяснявам като пропуски в нормативната база, касаеща тяхната дейност при упражняването на техните правомощия. Отговорите към мен бяха от рода на „не знам, не мога, не е в нашата компетентност”…
Въпреки всички трудности като непълноти в законите, отказ от съдействие, както и че изведоха детето извън страната без мое съгласие, успях да изготвя една добре мотивирана искова молба пред съда, която последният ми уважи и от скоро като краен резултат аз имам решение в моя полза-т.е. признат съм за баща. Малко късно, защото изведоха детето в чужбина, но оттук нататък имам време да възстановя нанесените вредни последствия. Въпреки това, за баща със същия проблем съществува риск да му бъде отказан иска за установяване на бащинство, т.к. в нашето законодателство нямаме такава норма, която му дава това право.
Парадоксът е, че преди това да се случи с мен, със своята дейност съм полагал усилия да помагам на хора изпаднали в подобна ситуация. Аз съм един от учредителите на ЮЛНЦ „Асоциация на бащите в България”, чието сдружение е създадено в обществена полза и въпреки името си, както може да се види и от устава му-дейността му е насочена към защита правата на децата и спомагане за преодоляване на родителските конфликти при раздяла и установяване на трайни отношения помежду им съобразени с интересите на детето(децата). Чрез тази организация съм помагал на семейства в процес на раздяла, участвали сме в комисии инициирани, от АСП, ДАЗД, МП, както и такива инициирани от нас със служители на предходните ведомства на теми, свързани с правоотношенията между родители и деца, неизпълнение на съдебни решения, злоупотреба със ЗЗДН и ред други от това естество. На тези срещи въпреки добрите намерения и ползотворните разговори проведени на тях, остава впечатлението, че всичко ще остане в сферата на добрите пожелания ако законодателната власт не предприеме нужните промени.
В процеса на своята дейност се сблъсках с много парадокси и празноти в нашето законодателство. Предполагам, че и повечето хора са били в определен случай свидетели на това. Истината е, че за всяко едно добро намерение следва да стои правилно подбрана, формулирана и съответно приета правна норма. Поради тази причина реших да се включа и в политиката. Надявам се да бъда полезен в тази насока. Осъществих контакти с депутати, с които обсъдихме как биха могли да се реализират тези намерения. Не е невъзможно, всичко е въпрос на време, желание, убеждение и организация. Всеки един субект трябва да се съобразява с правните норми, а там където се налага поради едно или друго естество следва да се




приемат нови или да се изменят съществуващите. Все пак не може да изискваш поведение, съответно отговорност особено от държавни служители ако те не черпят съответните права и задължения от закона. Ползотворността ще се прояви освен в инициирането на процедурата по създаването, изменението или отмяната на правна норма, но и в дискусиите за необходимостта и значението на исканата промяна, т.е. преследваните цели са общочовешки, т.е. надпартийни и няма причина те да не сполучат.
Първото ми предложение за промяна, което ще инициирам е това биологичният баща да бъде добавен към субектите легитимни да заведат иск за установяване на бащинство, защото знам колко е трудно, да не кажа невъзможно и не искам никой да преживява тези трудности, които изпитах. А за останалите предложения се надявам да се включат и други дейни хора, които не са безразлични към тези проблеми.
Георги Бекяров,
юрист