Интервю с кмета на община Свиленград /2004-2019 г./ инж. Георги Манолов, продължение от миналия брой
Г-н Манолов, защо цели 15 години партиите Ви се лепяха като мухи на мед и ще осветлите ли перипетиите, през които минаваха отношенията Ви с двете основни партии тук – БСП и ГЕРБ? През 2003 г. БСП игра срещу Вас, после Ви подкрепяше. ГЕРБ Ви припозна като свой, но на изборите през 2015 г. също играха срещу Вас?
Винаги съм имал подкрепата на членовете и симпатизантите на БСП, особено след свършената работа още през първия мандат. И сега имах много срещи със стари социалисти, които изразиха съжаление, че искам да се оттегля след четвъртия мандат, настояваха да продължа.
Когато се учредяваше гражданското сдружение ГЕРБ, аз бях сред първите трима кметове, които го подкрепиха в търсенето на нещо ново и по-добро за развитието на България. Присъствах и на учредителната среща в Хасково. След като ГЕРБ спечели първите си парламентарни избори, новоизбраните депутати поискаха среща първо с моя екип. Винаги съм имал прекрасни отношения с централните ръководства и на двете партии. Емилия Масларова, областен председател на БСП-Хасково, е една от най-уважаваните от мен политически личности, която като социален министър помогна много на Свиленград да изгради центрове за хора с различни проблеми. Но не БСП, а ГЕРБ от най-високо ниво потърси среща с мен преди година и половина да обсъдим заедно бъдещото управление на Община Свиленград. Неразбориите винаги са идвали от местните ръководства на БСП и ГЕРБ, и то не за друго, а само заради амбициите на някои от тях да се видят на моето място.
В политиката сте добър дипломат, не търсите врагове, а печелите приятели. Какво обаче Ви е трудно да приемете и до днес в политическия живот?
Никога не съм се изживявал като политик, а съм се стремял да бъда добър управник, добър мениджър. Отстоявам вижданията и позициите си, когато съм убеден в правилността на решенията си. Разбрал съм, че в името на успешната работа за общината не трябва да се търсят врагове. Когато взаимодействаш с хора има много субективни фактори, колкото хора – толкова и истини. Стремя се да разбера гледната точка на всеки и така от противниците да направя приятели. Импонират ми кметове, които съумяват да работят добре с всички – с депутати, с правителство, с общински съвет. Допада ми една мисъл на древния военен стратег Сун Дзъ – не е важно да спечелиш сто битки, важно е да победиш противника без бой.
Най-неприятното в съвременния политически живот на всички нива е, че отвращава и отблъсква много качествени и стойностни хора. Те не желаят да участват в него активно. Затова трябва да ценим тези наши съграждани, които са се доказали и работят успешно в управлението на Община Свиленград.
Многобройни са свършените дела в полза на Свиленград, но все пак кои са главните Ви успехи в развитието на общината?
Няма малки и големи дела. За отделния човек са важни нещата около него – уличната лампа пред дома му да свети, редовно да му извозват отпадъка, да са ремонтирани тротоарът и улицата и т.н. По такива неща оценява своя кмет. А кметът и неговият екип трябва да мислят за стотици неща, след изпълнението на които данъкоплатецът ще е доволен – от влизането му в сградата на общината и обслужването му в Информационния център, до получаването на всички други качествени услуги за него и семейството му – инфраструктура, чистота, образование, здравеопазване, социален живот и т.н. Многобройните задачи трябва да се решават по приоритети. В самото начало за мен беше важно първо да се погрижим за слабите, болните и нуждаещите се, а след това да се осъвремени инфраструктурата, да се подобрят комуналните услуги и здравеопазването, да се подпомагат образованието, културата и спорта. Така най-напред създадохме много социални центрове за деца и възрастни с увреждания, разширихме и допълнихме с нови социалните услуги и след това се насочихме към всичко останало, с което изградихме модерната визия на Свиленград.
Как казината станаха част от тази модерна визия? Те придават характерен облик на града, привличат се туристи, развиват се услугите, хотелиерството, търговията.
Хазартният бизнес избра Свиленград не само заради граничното му местоположение. Всеки друг граничен град е подходящ за подобни инвестиции. Тук обаче инвеститорите намират добре изградена инфраструктура, ниски местни данъци и прозрачно управление. Този бизнес е разрешен от законите в България и е демагогия внушението, че казината водят до по-голямо разпространение на проституция и наркотици. Големите инвестиции и изградените обекти създадоха много нови и добре заплатени работни места. Млади хора се обучиха на професионални умения, ценени навсякъде по света. От данъци в държавния бюджет влизат около 6 млн. лева годишно.
Изглежда по-лесно да направиш основен ремонт на едно читалище, да построиш спортно съоръжение, но как обаче те се пълнят с културен и спортен живот? Досега не сме имали толкова много отлично поддържани спортни клубове, масов спорт за всички възрасти, разнообразни културни събития. Това беше една от вашите цели, която постигнахте.
Нищо не е толкова лесно да бъде направено, но изграждането на добра спортна и културна инфраструктура е само необходимо условие. И не просто да я построиш и стартираш, а да осигуриш трайност на идеята и широк достъп за всички. Целта ми бе децата ни да се изграждат като пълноценни личности. За развитието на спорта трябва сърце, а за развитието на културата – душа. Затова са много ценни ръководителите на отборите и съставите. Благодаря им за труда и усилията. Помагал съм през годините на всички в тези области, но най-много се гордея с хандбалната школа и детската музикална школа, също и с активното си участие в създаването на филиал на читалище „Просвета” в Одрин.
За 15 години кметуване какво не успяхте да направите, а го искахте много?
Положихме много усилия, бяхме на финала, създадохме и търговско дружество, но не успяхме да реализираме идеята за нова Индустриална зона. По времето на финансовия министър Симеон Дянков окончателно беше ударен кръст на публично-частните партньорства на общините и шансът им за икономическа инициатива. Въпреки че създадохме условия за инвеститорите, беше изгубена възможността при високата безработица да се открие нов бизнес на територията на общината. Но свършената работа остава – инфраструктура, преотреден терен, ниски данъци, прозрачно и бързо административно обслужване – рано или късно и това ще се случи.
Инж. Манолов предава печата на общината на арх. Карчев.
Защо не се случиха проектите за общинско ВиК дружество, за осветяването на входа на града откъм АМ „Марица“, за възстановяването на стария път за Генералово и Капитан Андреево. В годините различни министри от различни правителства обещаваха всичко това, но не би …
Общинско ВиК дружество не беше създадено, защото законът забрани подобни инициативи. Така държавата поддържа една поносима цена за вода и канал за цялото ВиК – Хасково – колкото е в Свиленград, толкова да е и в Маджаровските села, например. Не е справедливо с данъците на свиленградчани общината да изгражда водопроводи и реално да подпомага държавно дружество, но по друг начин не могат да се изградят качествено нови улици.
Осветяването на входа на града, възстановяването на републикански път Е-80 в района на Якъка, а и пътищата до Студена и Маточина са все обекти на държавната Агенция „Пътна инфраструктура”, която е длъжна да ги изгражда и стопанисва.
Вашето кметуване започна в преходно време и за държавата, и за общината. Чрез работата си и отношението си към всички обществени сфери вие променихте не само средата на живот, променихте социалната култура, че даже и манталитета на хората. Каква оценка давате на управлението си?
Удовлетворен съм от свършената работа. Работих с различни правителства, с много и най-различни общински съветници. Средата на живот се променя с много труд, но по-лесно, отколкото се променят хората. Времето ще покаже, но много ми се иска да вярвам, че съм спомогнал да расте едно по-добро поколение.
Мнозина от местните жители вече споделят тезата, че Манолов е по-успешен кмет и от Мангъфа. Как приемате това?
Управлявахме в различно време. Мангъфов управляваше в условията на еднопартийна абсолютна власт и централизирана планова икономика. Спомените ми са за един амбициозен, трудолюбив и предприемчив управник. И тогава имаше конкуренция между общините и кметовете, но сега е от особена важност подготовката на служителите по специфични познания – европейски програми, обществени поръчки, общинска собственост. Всеки кмет е направил по нещо и направеното ще остане. Четейки историята на Свиленград, аз се възхищавам на кметовете Иван Мангъфов и Стойчо Старирадев.
Лесно ли се взема решението да се слезе от кметското кресло, и то след 15 години управление, което никой не оспорва, че е успешно? Да добавим, че за първи път предаването на местната власт става толкова цивилизовано, с благородство и уважение.
Много лесно. Обявих го преди 4 години и решението ми беше осъзнато, а не емоционално. Това не ми попречи да работя със същия хъс. Изпитвам гордост, че с предаването на местната власт Свиленград е отново пример за европейска цивилизованост и култура. Радвам се, че осъществихме приемственост в работата и идеите за управление.
Как виждате Свиленград в бъдеще?
Знаете ли как приемат Свиленград хора, които за първи път идват тук? Като интересно и красиво европейско градче, като тези в Италия или Португалия. Аз виждам в бъдеще родния си град добре уреден и поддържан, още по-красив и с все повече одухотворени хора. Все пак Ивайло Балабанов живее тук и тук написа едни от най-хубавите си стихове.
Имате богат житейски опит, натрупали сте мъдрост. Какво е основното, което разбрахте за природата на човека? И от всичко свършено и преживяно какво според вас има значение в дългосрочен план?
Човешкото познание. Всеки от нас има мисия в своя живот да развие и умножи наследеното от предшествениците си и да го предаде на наследниците си в най-широк смисъл – в семейството, в работата си, в обществото. По изпълнението на тази мисия се оценя всеки. Убеден съм, че човекът е изначално добро същество и тази доброта е сила, която движи напред света.
Вашият коментар