В своята книга: „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 г.” Анастас и Спас Разбойникови пишат: „На посочения път, който пресичаше Чаршията и свързваше църквата „Св. Троица” и ІІІ-класното училище с махала Бандърлия, на ъглите на пресичане на Чаршията, бяха кафенето на Гьорчеви и дюкянът на аттар Ангелията, с добре подредени кутии, продаваше дребни неща: кърпи, конци, макари, билки, маджуни, нишадър, камфор, канела, кукале, разни есенции и пр. против разни болести / „кахър юлдирен“ – убиване на кахъра/, бои и др.”
Като пръв дипломиран аптекар след средата на ХІХ век в Казанлък и Свиленград се появява полският лекар д-р Зачински. Неговият житейски и професионален път не е нито от най-леките, нито от най-гладките. Изпълнен е с много неволи, перипетии, остри завои и спокойни старини.
„За първи път лекар с академично образование (университетско) се появява в 1868 г. Това е полякът Зачински. Защо точно в Казанлък се установява, това никой не знае. Невзрачна личност. Живее срещу хотел „Империал”. Открива аптека в 1870 г. Тя е в същност първата аптека в гр. Казанлък. Говори се между населението, че той е човек на конака. През време на Освободителната война изчезва. Вероятно приближеността му към турската власт и страхът от настъпващите руски войски, го карат да бяга.” … „ Освен д-р Зачински преди освобождението на Казанлък (1875), с табор турска войска за потушаване на Старозагорското въстание идвали лекарите Александър Вълкович и Осман бей. Българинът Александър Вълкович се ползва с много по-добро име, отколкото Осман бей и то не само сред българското, но и сред турското население, защото Осман бей е пияница. Таборът престоява малко време и си заминава.”
„В годините 1867-1877 в Казанлък се установява на свободна практика лекар с претенции на академично образование – полякът емигрант д-р Зачински. Бързо спечелва голяма клиентела, става домашен лекар на богати семейства, открива първата „спицария” (аптека) в града. (Бозвелиев, 1927)”.
Най- напред неизвестен автор от гр. Казанлък пише във вестник „Турция” от 1872 г., че по това време „в Казанлък имат всичко един общински, градски доктор – поляк Г. Зачински, заплащан от беледието”. Същият дописник казва, че „той лично не познавал д-р Зачински, но слушал от тия, които го познавали от близо, че бил хирург, без да познава вътрешните болести. И в действителност тъй изглеждало. Неговата популярност била съсипана”. Освен това има и други нападки срещу д-р Зачински. В града по това време имало и двама частни доктори: „един местен евреин Чилибон и един грък Камбур називаем, който пристигнал наскоро не знам от къде”.
В същия вестник „Турция“ на 20 януари 1873 г. д-р Зачински отговаря на нападките: „В един от предишните броеве на вестника си, вий обнародвахте една дописка от Казанлък, която между другото се занимаваше и с хигиенното състояние на този град. Като говори за различните епидемически болести, които бяха налетели това място, дописникът преписва тяхното развивание на лишението уж от изкусни доктори и отива дори да очернюва съществуващите в този град лекари. Между другото той се залавя и с моята личност.
Аз няма да отговарям на псувните на дописника, не за да не би публиката да падне в заблуждение спрямо мен, зимам честта да направя някои забележки.
Три години стана как съм доктор в този град. Аз вярвам да съм угодил на гражданите като съвестно съм изпълнявал длъжността си, без да съм се намесвал в гражданските работи. Вярвам даже, че ако някому не съм угодил, той е дописника който, кой знае, от какви страсти се движи срещу мен.
Колкото за моето достойнство ще кажа, че то стои много по-високо от клеветите. Дипломите ми от Европа и Турция доказват моята способност. От друга страна, хвърлените клевети срещу мен падат от само себе си. Аз ще попитам дописника, дали това лице, което той беше определил под името „висока къща”, не оздравя в двадесет дни благодарение на моите грижи? Дали не съм изпълнявал точно длъжността си, като съм гледал прилежно болните си, както в града тъй и по селата без да им взема една пара? Още повече, дописникът трябва да знае обстоятелствата, в които съм бил определен доктор на това място. То стана с искането на гражданите и с позволението на Върховния медицински съвет в Цариград. По времето, когато Асъм паша беше сливенски валия, сами казанлъчани се отправиха на този управител, за да ме искат свой доктор. Тогава аз се подчиних на един строг изпит в столицата и след като приех една диплома, подписана от професорите на царското медицинско училище, тогава дойдох да заема тука положението си.
Аз ще свърша като кажа, че ако е мъчно да угоди человек на сичките хора, то е много по-мъчно да го направи тука в Казанлък.”
В дописка от гр. Казанлък във в. „Напредък” от 1875 г. пише за д-р Зачински, че „От 4-5 години се загнездил тука един хикимин (лекар), който е хванал такива корени и не се бои от никаква буря, който има много пари, ако и да дошъл тука гол като пушка”. На 5.ІХ.1875 г. през нощта в петък подплаши народа и тури целия град в безпокойство.” ….”Него ден, петък вечерта г-н Зачински направи зиафет (веселба) на Байнарджа (местност), вън от града. Каймаканинът заедно с всички по-първи турци бяха призовани; от българите имаше само троица”… „Целта на този зиавет, от само себе си се разбира, беше да ги държи за тарафт (поддръжка) щото и за напред да стои градски доктор.” По-нататък дописникът обяснява, че като си отишли гостите д-р Зачински взел една пушка и като минавал покрай българската махала, към 2 часа през нощта, започнал да фърля фишеци.
Пак в същия вестник „Напредък” през 1876 г. неизвестен дописник от Казанлък пише с дата 28.ІІ. 1876 г., за неразбориите по време на провежданите избори и отправя с неприязън критика към д-р Зачински.
Според „Животът на българската колония в началото на века” от Збигниев Клейн (на полски език): Юзеф Зачински е роден през 1825 г. във Витебска губерния и починал през 1914 г. в Мустафапаша (дн. Свиленград). Същият бил син на крепостен селянин, продаден на друг помешчик, който му дал възможност да се образова във Варшава. Във Вроцлав получава лекарска диплома. Участва във въстанието за възраждането на Велика Полша през 1848 г., след което емигрира в Париж. От там през 1855 г. е изпратен като лекар в полка на Замойски във Варна, а след това в полка на Садък паша. През 1877-1878 г. е лекар в гр. Станбул. От руската войска е арестуван на територията на България и се заселва окончателно на тогавашната граница на Турция с България откъм турска страна, където работил до края на живота си. В този материал пише още, че Изабела била една от осемте дъщери на д-р Жачински (Зачински) в Мустафапаша.
„Съдбоносната за целия български народ Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.) подлага на тежки изпитания и училището на българските католици в Одрин, което от 1874 г. става гимназия. Полякът Смоликовски, който тогава работи в гимназията, припомня слуховете, че руснаците преследвали жестоко католиците. Те гонели особено поляците и единственият поляк в Казанлък – д-р Зачински, бил обесен без съд. Смоликовски обвинява някакъв православен свещеник в Одрин, който прибрал двеста български бежанки, че крадял от техните помощи, че „безчестно търгувал с честта на младите жени”, а децата продавал като роби. Евреите, според него пък, търгували с български момчета за „безчестните домове”. Полякът се оплаква от заяжданията с католическите монаси от страна на православни руски офицери, особено от княз Владимир Черкаски. Все пак Смоликовски признава, че видял уж „обесения” казанлъшки лекар жив и здрав. Той пише за закрилата и подкрепата на училището, оказвана от влиятелни полски офицери от руската армия. Мемоаристът обобщава, че католицизмът в крайна сметка спечелил от войната. Спечелила и гимназията, защото чрез войната българите се сдобили със своя държава, където възпитаниците на отците възкресенци вече получили възможност за административна и военна кариера.”
Медицинското обслужване на града се подобрило едва в 1880 г., когато бил назначен общински лекар – поляк¬ът д-р Зачински. … „общинският лекар Зачински е поляк емигрант след полското въстание (срещу русите) през 1862 г., както и други полски емигранти по онова време, се прибрал в Турция, назначил се лекар в Казанлък, явил се бил на лекарски изпит в Медицинското училище в Цариград. До 1877 г. бил в Казанлък и като почнала Освободителната война и руските войски стигнали до Стара планина, от страх пред русите, като емигрант, той избягал в Одрин. Тук работил в една болница, посрещнал руските войски и след 1878 година поискал да служи като общински лекар в Мустафапаша. Беше единствен цивилен лекар в града, добър хирург не само за лекуване на рани, лекуваше всички болести със „сулфато” /хинин/“.
Отначало имал единствената в града аптека. С болестите в града, епидемии, холера и др., се справяше както можеше единствен Зачински. Леля Хрисо/ Н. Хаджиколева/ веднъж го запитала: „Има ли болни, има ли?” Той отговорил: „ Няма, няма, а момичетата ми лапат лирички.” Имаше дъщери. Едната се омъжи за военен лекар арменец. Той беше с превит гръбнак, наведен на 90 градуса и така „пречупен”, пак танцуваше. Как ли е танцувал с лекарската щерка? Разправяха, че нашенци се шегували с лекаря Зачински и манифестирали здравето си, като минавали край него и силно пускали газове. „Браво, браво“ – се обаждал той и поздравявал минувача „Значи добре, здрав!“
По-нататък Разбойников пише: „ Помня д-р Зачински вече като стар човек, но бодър и закачлив (80-те и 90-те години на миналия век). Добре и изискано облечен, всеки ден си правеше разходките, особено по шосето за гарата в гебранската махала. Бе женен за арменка, имаше 2 или 3 дъщери. Д-р Зачински лекуваше всички болести. Той отвори и своя аптека, подпомаган от някакъв лаборант-продавач. Това е първата аптека в града ни.” …. „ Смъртността в града ни бе голяма, умираха много от туберкулоза, поради изтощение от малария и недояждане. Епидемии от детски заразни болести отнемаха живота на много деца.”
Така поляка д-р Юзеф /Йозеф/ Зачински отваря първата аптека в гр. Казанлък през 1870 г. и първата аптека в Свиленград през 1880 г.
Според издирените, след много време и трудности, правнуци на д-р Йозеф Зачински – Християн, Петър Ричард Зачински и сестра им Маргарита Рихард /Зачинска/ Маркова от София прадядо им имал 4 дъщери: Мари, Ортанс (Хортензия), Луиз и Изабела – тяхната баба. Същите ми изпратиха снимка на прадядо им д-р Йозеф Зачински от 1914 г. с изричното съгласие да се публикува само за това изследване.
Източници:
1.BOA, Istanbul, ML. VRD. d. 0888, ff. 2-3,ст. „Занаятчии и търговци в Мустафапаша. Щрихи към портрета на местните занаятчии” от д-р Стефан Димитров към Института за исторически изследвания на БАН в Сборник „Занаяти и търговия. Социално икономическо развитие на тракийските земи”, изд. „Исторически музей Свиленград”, 2018 г., с.52, 58-59. С благодарност на д-р Стефан Димитров, ИИИ-БАН;
2.Пейковска, Пенка, ст. „Аптечното дело в България през втората половина на ХІХ в. в документалното наследство на унгарския аптекар Георги Силаги” с. 700-701 от кн. „ Из живота на Европейските провинции на Османската империя” (Сборник изследвания в памет на проф. Д.И.Н. Елена Грозданова, ИК „Гутенберг”, С., 2016 г.);
3.Разбойникови, Анастас и Спас „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 година”, изд. „Отечествен фронт”, С., 1990 г., с. 242 и в. ”Левант таймс” от 12.І.1874 г.;
4. В. „Източно време” от 22 март 1875 г.;
5.Алманах „България 20 век”, Съвместно издание на „АБВ КООП 2000” и Труд, София, 1999, стр. 480, 481;
6. Алманах „България 20 век”, Съвместно издание на „АБВ КООП 2000” и Труд, София, 1999, стр. 481;
7. Тилева, Кана Илиева, „ Възникване и развитие на аптечното дело в Хасковския край”, изд. Държавна печатница „Г. Димитров, гр. Ямбол, 1984 г., с. 21;
8. Разбойников, Анастас и Разбойников, Спас, „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 г.“
9.Д-р Бойчев. Денчо, кн. „100 години медицинско дело /1868-1968/”, изд. на ИМ „Искра”, Казанлък, с. 11;
9.Д-р Бойчев. Денчо, кн. „100 години медицинско дело /1868-1968/”, изд. на ИМ „Искра”, Казанлък, с. 11;
10. Ибришимова-Петрова, Марияна, ст. „Етномедици на оцелели лечебни практики” от Сборник „Народната култура на балканджиите” т. Х, с. 155-165, изд. на АЕК „Етър”, Габрово, 2014, с. 161 и Бозвелиев, К. Т. кн. „Спомени” т. І, 1868-1878 г., изд. Казанлък, 1927 г.;
11. В. „Турция” бр.36/21.Х.1872 г., кол. 2;
12. В. „Турция” бр.2/24.ІІ.1873 г., с. 4, кол. 3.;
13. В. „Напредък”бр. 60/20.ІХ.1875 г., с. 237,238, кол. 1;
14. В. „Напредък” бр.87/27.ІІІ. 1876 г., кол. 3;
15. Материал изпратен на полски език от моя приятел и колега Едвард Михаловски от Нови Убков – Полша, като част от статията „Животът на българската колония в началото на века” на Збигниев Клейн, поместена в сп. „Мазовиецки хуманитарни науки” бр. 3/1, с. 125-145, 1997 г., превод Снежана Иванова (в началото на м. май 2019 г.) – заклет преводач в Консулски отдел на МВнР – София.;
16. Георгиев. Любомир, ст. „За просветното дело на българите в Одрин и мястото на отците възкресенци в него”, от сп. „История” кн.6/ 2013 г.;
17. Разбойникови, Анастас и Спас, кн. „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 г., изд. „Отечествен фронт”, с., 1990 г., с. 201.
Атанас Куманов
Вашият коментар