Mapгapитa Kocтaдинoвa, cчeтoвoдитeл и дaнъчeн кoнcyлтaнт, coбcтвeник нa нaй-гoлямaтa в peгиoнa мoдepнa финaнcoвo-cчeтoвoднa кoмпaния „MK Koнcyлт” EOOД, пpeдлaгaщa пpoфecиoнaлни ycлyги в cфepaтa нa cчeтoвoдcтвo, дaнъци, финaнcи и oдит. В компанията работят 15 човека, обслужват се над 200 фирми от региона и страната, както и чуждестранни компании.
Ще се опитам да изясня на кратко как точно СУПТО следва да се прилага в бизнеса. Кои фирми и по какъв начин са засегнати от въвеждането му. Темата е доста наболяла за бизнеса, а проблемът е, че няма практика и в момента има най-различни интерпретации и тълкувания. Ще засегна най-общите случаи.
Ако сте малка фирма /за услуги например/, вашите клиенти ви плащат на място, имате касов апарат и следва да издавате фактури за плащанията в брой, за да нямате задължение да въвеждате СУПТО следва да издавате фактури от кочан. /общо взето ни връщат в миналия век/. Издавате ли фактури от софтуер, който отговаря на критериите за СУПТО, този софтуер трябва да е свързан към касовия ви апарат.
Ако сте фирма, която се занимава с търговия и имате стока в магазина, в който се намира касовият апарат, за да може да не сте свързани към СУПТО следва да си водите склада на ръка или в складов софтуер, която не се намира в обекта. Имате ли складова програма, която отговаря на условията на СУПТО то задължително следва да е свързана към касовия апарат.
Ако сте голям търговски обект /склад на едро/ там според мен няма как да се избегне СУПТО. Единият вариант е да си вземете СУПТО само за продажби и издаване на фактури. Свързвате го към касовия апарат и нещата са ок. Въпросът е със складовата програма и следенето на наличности, доставки и продажби. За да си следите склада следва софтуерът за склада да се намира извън този обект, където е софтуерът за продажби и да няма никаква връзка с него. Всеки ден на база продажбите през СУПТО си въвеждате в другият софтуер информацията. Другият вариант, за да не водите склада в друг обект, целият софтуер /СУПТО/ с цялата информация да е в обекта и това СУПТО да е свързано към касовия ви апарат. Ако в обекта имате чисто складова програма само и единствено за следене на наличности, без в нея да се въвеждат цени, контрагенти и т.н., то тогава тя не отговаря на наредбата и не е СУПТО. Тогава нямате проблем.
Фирми, които получават изцяло плащания по банка, нямат проблеми със софтуерите и не попадат в обсега на Наредбата.
Ако сте фирма, която има собствено счетоводство и то се води на място в предприятието или търговския обект тям няма как да се избегне свързването на счетоводния софтуер към касовият апарат.
Възниква сериозен проблем при нас счетоводителите, които имаме касови апарати и счетоводен софтуер, на който обработваме счетоводствата на нашите клиенти. Ние нямаме право да получаваме плащания в брой, защото нашият софтуер е СУПТО и за да получаваме плащания в брой следва този софтуер, на който са базите данни на всичките ни клиенти да е свързан към касовия ни апарат, което на практика няма как да стане. Отговорът на НАП по този казус е „Мислим по въпроса“. Нашият проблем е, че до 31.01 ние трябва да „го измислим“.
Има разбира се и други примери в практиката за използването на СУПТО. Като например работа с два софтуера за продажби в един търговски обект. Тогава всеки СУПТО следва е свързан към отделно фискално устройство. При разносната търговия има различни варианти в зависимост дали поръчката се приема в основния търговски обект и стоката тръгва към получателя с фактура и фискален бон или на място при клиента се оперира с мобилно устройство. Друг пример е използването на ERP система и СУПТО. Но не смятам да навлизам в детайли за тези ситуации, имайки предвид, че всяка фирма според начина на организацията на бизнеса си би следвало да ги коментира със счетоводителя си.
От 01.01.2020 година има и други промени в данъчните закони, които ще систематизирам съвсем накратко.
Последователното извършване на дейност в един и същ търговски обект от две или повече свързани лица. Ако общият оборот на тези лица надхвърля 50 хил. лева през последните 12 месеца, то те следва да се регистрират по ЗДДС. Отпада честата практика в бизнеса да се сменят през няколко месеца фирмите, които работят в един обект с цел избягване на регистрация по ЗДДС.
Друга съществена промяна, която касае физическите лица е, че данъчните им декларации ще се попълват автоматично в системата на НАП. Но тази информация ще е достъпна само за тези , които имат ПИК или електронен подпис. НАП ще имат информация от платците на доходи /т.е. от бизнеса/, които пък трябва да декларират изплатените суми на всяко физическо лице от трудови и извън трудови правоотношения. Когато лицето влезе в системата на НАП със своя електронен подпис или ПИК ще може да си прегледа декларацията, да си сравни получените доходи, да си добави други, които не са декларирани /като получени и предоставени заеми например/ и когато се съгласи с вече попълнените данни тогава подава декларацията си в системата на НАП по електронен път.
Това са общо взето съществените промени, които касаят бизнеса и физическите лица. Има естествено още доста, но те касаят предимно нас счетоводителите и няма смисъл да ги коментирам.
Вашият коментар